— Отлично — отвърна той, без да сваля очи от Кадаш. — Прочети ми какво е казала.
— Докато се сражаваш?
— Защо не.
Направо чу как Навани подбели очи. Ухили се и отново замахна към Кадаш. Тя смяташе, че се държи глупаво. И може би наистина беше така.
Но той се проваляше. Монарсите по света го изолираха от себе си един по един. Само Таравангян от Карбрант — за когото беше всеизвестно, че не се отличава с остър ум, — се беше съгласил да го изслуша. Правеше нещо не както трябва. Ако нещо подобно се беше случило по време на продължителна кампания срещу враг на бойното поле, щеше да си наложи да погледне на проблемите от друга гледна точка. Да назначи нови хора на по-висок ранг и да се вслуша в идеите им. Да се опита да пренесе битката на друг терен.
Далинар стовари меча си върху този на Кадаш и металът изстърга силно.
— „Върховни принце“ — зачете Навани, докато той продължаваше да се бие, — „обръщам се към вас, за да изразя дълбокото си благоговение пред величието на Единствения. Назрял е моментът, в който целият свят ще пристъпи прага на една напълно нова, славна епоха.“
— „Славна“ ли, Ваше величество? — продиктува отговора си Далинар, докато замахваше към крака на Кадаш, който отскочи встрани. — Нима приветствате тези събития?
— „Всяко ново развитие трябва да бъде приветствано“ — гласеше отговорът. — „Ние сме Единствения, който преживява сам себе си — и тази нова буря е велика, дори ако ни носи страдание.“
Далинар изръмжа и парира удара на Кадаш. Мечовете иззвънтяха високо.
— Не подозирах, че е толкова религиозна — отбеляза Навани.
— Езически суеверия — отбеляза Кадаш и се изплъзна на Далинар, като отстъпи назад по тепиха. — Поне азишите имат благоприличието да боготворят Вестителите, макар и да ги поставят над Всемогъщия, което е богохулство. Ириалците са не по-добри от шинските шамани.
— Помня времената, когато далеч не съдеше останалите така тежко, Кадаш — отбеляза Далинар.
— Бях уведомен, че прекомерната ми толерантност може би е била един от факторите, които са ви поощрили.
— Открай време намирам твоята перспектива за различна и освежаваща — каза Далинар и заговори на Навани, но без да откъсва поглед от очите на Кадаш. — Напиши ѝ: Ваше величество, колкото и охотно да приветствам предизвикателствата, се боя колко болка би могло да ни донесе това ново… развитие. Трябва да се обединим в лицето на надвисналата опасност.
— Единност — каза Кадаш меко. — Ако това е твоята цел, Далинар, защо се опитваш да разкъсаш на парчета собствения си народ?
Навани започна да пише. Далинар се приближи и премести меча си от едната ръка в другата.
— Откъде знаеш, Кадаш? Откъде знаеш, че ириалците са езичници?
Кадаш сключи вежди. Макар че имаше квадратна брада като на ардент, белегът на главата му не беше единственото, което го отличаваше от събратята му по служба. Те разглеждаха боя с мечове просто като поредното изкуство. Кадаш, обаче, имаше мрачните очи на войник. Дори сега, той продължаваше да следи инстинктивно околните с периферното си зрение, за да не се опита друг да го изненада отстрани. По време на дуел, това не беше възможно, но на бойното поле — често срещано.
— Как можеш да задаваш такъв въпрос, Далинар?
— Той трябва да бъде зададен — отвърна Далинар. — Твърдиш, че Всемогъщия е Бог. Защо?
— Просто защото е.
— Не намирам това за удовлетворяващ отговор — каза Далинар и за пръв път осъзна, че е вярно. — Вече не.
Ардентът изръмжа, после скочи и нападна — този път с истински устрем. Далинар отстъпи пъргаво назад и отблъсна удара му, докато Навани зачете новото съобщение на висок глас.
— „Ще бъда откровена с вас, Върховен принце. Ириалският Триумвират е единодушен по въпроса. Алеткар няма значение за света от падението на Слънцетворящия насам. Силата на онези, които контролират новите бури, обаче, е неопровержима. А и ни предлагат изгодни условия.“
Далинар замръзна на място, стъписан.
— Бихте се съюзили с Пустоносните? — обърна се той към Навани, но веднага след това се съсредоточи в защитата си от Кадаш, който не спираше атаките.
— Какво? — попита го Кадаш, като стовари острието на меча си в неговия. — Изненадан ли си, че някой би застанал на страната на злото, Далинар? Че някой би избрал тъмнината, суеверието и ереста вместо светлината на Всемогъщия?
— Аз не съм еретик — отговори Далинар и отблъсна меча на Кадаш, но не и преди ардентът да успее да го улучи в ръката. Ударът беше силен и въпреки тъпото острие, със сигурност щеше да му остави сериозна синина.