Около двамата вече се беше събрала още по-голяма тълпа. Кадаш се намръщи.
— И какво искаш да кажеш с всичко това?
— Открих учителя на учителя на учителя си в Колинар, след като го завоювахме — каза Далинар. — Престарелият, побелял ардент тъкмо ядеше къри с хляб и нехаеше за новия господар на града. Попитах го: „Защо увиваш колана си три пъти, когато всички останали го правят само два?“ А старецът се разсмя и се изправи. Стъписах се, като видях колко нисък беше. „Ако го увия само два пъти“, отговори ми, „краищата ми висят до краката и се спъвам!“
Залата притихна. Един войник наблизо се засмя, но бързо млъкна — на никого от ардентите не му беше забавно.
— Почитам традициите — продължи Далинар. — Борил съм се за традициите. Карам войниците си да следват протокола. Спазвам воринските обичаи. Но не можем да считаме нещо за хубаво само и единствено защото е традиция, Кадаш. Не можем да приемаме, че нещо е правилно, само защото е старо.
Далинар се обърна към Навани.
— Отказва да ни послуша — каза тя. — Настоява, че си крадец и че не може да ти се има доверие.
— Ваше величество — заговори Далинар. — Стигам до извода, че вие бихте оставили народа си да бъде избит заради дребна вражда от миналото. Ако личната ми история с кралство Рира е достатъчна да ви склони да подкрепите враговете на цялото човечество, то може би ще е редно първо да обсъдим как можем да възстановим приятелските си отношения.
Навани кимна одобрително, но хвърли поглед на струпалите се зяпачи и вдигна вежда. Смяташе, че всичко това трябваше да се направи насаме. Е, може и да беше права. Въпреки това, обаче, Далинар усещаше, че се е нуждаел от това. Не можеше да обясни защо.
Вдигна меча си към Кадаш в знак на уважение.
— Приключихме ли?
Вместо отговор, Кадаш се втурна към него с вдигнато оръжие. Далинар въздъхна и се остави да бъде ударен от лявата страна на ребрата, но приключи сражението с меч, опрян в шията на Кадаш.
— Този удар не е позволен в дуелирането — каза ардентът.
— Напоследък не се занимавам с дуелиране особено често.
Ардентът изръмжа, блъсна настрани оръжието на Далинар и се впусна отново в атака. Далинар, обаче, го хвана за ръката и го накара да се завърти заради собствената си инерция. Накрая го тръшна на земята и го притисна в това положение.
— Светът свършва, Кадаш. Не мога да разчитам само на традициите. Трябва да зная защо. Убеди ме. Подкрепи думите си с някакво доказателство.
— Не би трябвало да се нуждаеш от доказателство за Всемогъщия. Звучиш като племенницата си!
— Ще го приема като комплимент.
— Ами… Ами Вестителите? — попита Кадаш. — Тях отричаш ли, Далинар? Те са били слуги на Всемогъщия, и тяхното съществуване доказва неговото. Притежавали са сили.
— Какви сили? — повтори Далинар. — Като тези ли?
Засмука от Светлината на Бурята. Тълпата зашушука, когато той започна да сияе, а после направи… нещо друго. Заповяда на Светлината. Когато се издигна във въздуха, остави Кадаш, хванат в капана на басейн от Светлина, която го задържаше на място, непоклатимо прикован към тепиха. Ардентът се загърчи безпомощно.
— Сияйните рицари се завърнаха — каза Далинар. — И да, аз признавам властта на Вестителите. Признавам, че някога е имало създание, наречено Чест — Всемогъщия. Той ни е помагал, и пак бих приел помощта му с благодарност. Но когато успееш да ми докажеш, че воринизмът днес съответства на ученията на Вестителите, ще говорим отново.
Метна меча настрани и пристъпи до Навани.
— Хубаво представление — каза тя тихо. — Изнесено не само за Кадаш, но и за всички присъстващи, предполагам?
— Войниците трябва да са наясно с позицията ми по отношение на църквата. Какво каза кралицата?
— Нищо хубаво — промърмори Навани. — Казва, че можеш да ѝ съобщиш кога ще ѝ върнеш откраднатите вещи, и тогава ще обмисли предложението ти.
— Бурята да я вземе тая жена — каза Далинар. — Не иска да се откаже от Бронята на Адолин. Доколко са валидни правата ѝ над нея?
— Не особено — отговори Навани. — Ти си я придобил по брак, и то — със светлоока от Рира, а не от Ири. Да, ириалците твърдят, че Рира е тяхна васална държава, но дори да беше така, кралицата няма истинско родство с Иви или брат ѝ.
Далинар изръмжа.
— От Рира никога не са били достатъчно силни да се опитат да си върнат Бронята. Но ако това привлече Ири на наша страна, ще го обмисля. Може би ще… — Гласът му заглъхна. — Чакай. Какво каза?
— Хм? — обърна се към него Навани. За… а, да. Не можеш да чуеш името ѝ.