Тя заслиза надолу в тъмнината. Как изобщо бе успявало да расте нещо тук? Дъхът ѝ образуваше облачета пред устните ѝ, а около краката ѝ се появиха духчета на студа.
В дъното на градината имаше и малко коридорче, което водеше обратно в Уритиру. Може би не беше необходимо да се прикрива, когато излизаше оттам, вместо от стаята си, но Воал предпочиташе да бъде внимателна. Не искаше някой от стражите или прислугата да се изпусне, че е забелязал Нейна Сиятелност Шалан да се разхожда наоколо по никое време през нощта.
Освен това, кой знае къде можеше да засече някой от служителите на Мраизе и неговата Призрачна кръв? Не се бяха свързвали с нея от първия ѝ ден в Уритиру, но знаеше, че я наблюдават. Още не беше решила какво да прави с тях. Бяха признали, че са убили Ясна, което ѝ даваше достатъчен повод да ги мрази. Но освен това, явно знаеха неща за света — важни неща.
Воал закрачи по коридора с малката си ръчна лампа в ръка — не биваше да използва сфера, за да не се откроява сред останалите. Подминаваше вечерните тълпи, които правеха коридорите в района на Себариал не по-малко оживен от военния лагер преди. Нещата тук сякаш никога не утихваха така, както в областта на кулата, с която разполагаше Далинар.
Необичайните, пленителни шарки на скалните пластове по стените я изведоха от района на Себариал. Минувачите се разредиха. Накрая останаха само тя и безкрайните, самотни тунели. Чувстваше се така, сякаш можеше да почувства как теглото на нивата над нея — празни и неизследвани — я притиска към земята. Фонтан от непознати скали.
Забърза по пътя си под звуците на Шарка, който си тананикаше на палтото ѝ.
— Харесвам го — каза той.
— Кого? — попита Воал.
— Боецът с меча — отвърна Шарка. — Онзи, с когото още не можете да се чифтосате.
— Би ли спрял да го наричаш така, ако обичаш?
— Добре — съгласи се Шарка. — Но го харесвам.
— Мразиш меча му.
— Вече разбрах — заговори Шарка ентусиазирано. — Човеците… човеците не ги е грижа за мъртвите. Правите столове и врати от трупове! Ядете трупове! Шиете си дрехи от кожите на трупове. За вас, труповете са неща.
— Предполагам, че е така, наистина.
Шарка изглеждаше неестествено въодушевен от това прозрение.
— Гротескно е — продължи той, — но вие трябва да убивате и да разрушавате, за да продължите да живеете. Такива са правилата в Сферата на материалното. Затова не бива да мразя Адолин Колин, задето си служи с труп!
— Просто го харесваш, защото напътстваше Сиятелната да уважава меча.
— Хммм. Да. Много, много добър мъж. И с остър ум.
— Защо ти не се омъжиш за него, тогава?
Шарка изжужа.
— Това…
— Не, не е възможно.
— О — отвърна Шарка и отново захъмка доволно на палтото ѝ, където наподобяваше някаква необичайна бродерия.
След като повървя още малко, Шалан изпита нуждата да каже още нещо.
— Шарка. Помниш ли какво ми каза онази вечер — първия път, когато… се превърнахме в Сияен рицар?
— За смъртта ли? — попита Шарка. — Това е може би единственият начин, Шалан. Хммм… Трябва да говориш истини, за да напредваш, но ще ме намразиш, задето съм го накарал да се случи. Така че аз ще умра, а когато е готово, ти ще можеш да…
— Не. Не, моля те, не ме оставяй.
— Но ти ме мразиш.
— Мразя и себе си — прошепна тя. — Просто… моля те. Не си отивай. Не умирай.
Шарка изглеждаше доволен да го чуе, ако се съдеше по усиленото му тананикане — макар че звуците му на удоволствие и на тревога до голяма степен си приличаха. Засега Воал си позволи да се разсее от темата, като се заеме със задачата си за тази нощ. Адолин продължаваше да полага усилия да открие убиеца, но не беше напреднал особено. Аладар беше Върховен принц на Осведомяването, и служителите му на реда и писарите му бяха от помощ — но Адолин жадуваше да изпълни нареждането на баща си.
Воал си помисли, че е възможно и двамата да търсят извършителя на грешните места. Най-после зърна светлини пред себе си, забърза крачка и излезе на пътеката около периметъра на обширната, подобна на пещера зала, която се простираше на няколко етажа нагоре. Беше стигнала до Тържището — голяма група палатки, осветени от множество блещукащи свещи, факли и фенери.
Пазарът се беше появил изумително бързо — независимо от внимателно изработените и определени планове на Навани. Нейната идея беше да построят голям главен път с магазини от двете страни. Без малки улички, набързо сковани бараки или палатки. Подредено място, което да може да бъде обикаляно и управлявано лесно.