У него отново заблестя енергия и той забърза. Ако успееше да напредне достатъчно, щеше да смогне да се справи с краля и после да се върне и да срази Броненосеца. Нямаше да е лесно. Пълното Оттласкване на вратата нямаше да го спре, а бронята щеше да му позволи да тича със свръхестествена бързина. Сет хвърли поглед през рамо.
Броненосецът не го следваше. Мъжът седеше в Бронята си и изглеждаше объркан. Сет едва го виждаше как стои на прага, заобиколен от натрошено дърво. Може би го беше наранил повече, отколкото мислеше.
Или може би…
Сет застина. Помисли за сведената глава на мъжа, изведен набързо с прикрито лице. Броненосецът все още не идваше след него. Беше толкова умел. Говореше се, че малцина могат да се мерят с Гавилар Колин с меча. Възможно ли бе?
Сет се обърна и забърза обратно, доверявайки се на инстинктите си. Щом го съзря, Броненосецът пъргаво скочи на крака. Сет затича по-бързо. Кое беше най-безопасното място за един крал? Да бяга, поверен в ръцете на неколцина стражи? Или защитен от Вълшебна броня, оставен на място и взет за някой телохранител?
Умно, каза си Сет, когато отпуснатият преди малко Броненосец зае нова бойна позиция. Сет нападна с нов устрем, въртейки Острието във вихър от удари. Броненосецът — кралят — агресивно ги отбиваше с широки и мощни движения. Сет се отдръпна от един такъв удар и долови полъха от оръжието, което премина току пред него. Изчисли следващия си ход, после се хвърли напред и премина под следващото замахване на краля.
Кралят очакваше нов страничен удар и се извърна, като предпазваше с мишницата си поразеното място в Бронята. Това остави на Сет пространство да претича край него и да влезе в кралските покои.
Кралят се завъртя и го последва, но Сет претича през разкошно обзаведеното помещение с протегната ръка, като докосваше мебелите, край които минаваше. Зареди ги със Светлина и ги Оттласна към една точка зад краля. Мебелите рухнаха, като че ли стаята се беше катурнала на една страна, кушетки, столове и маси се затъркаляха към изненадания крал. Гавилар направи грешката да ги накълца с Вълшебния си меч. Оръжието лесно проряза една кушетка, но парчетата от нея все пак удариха краля и го накараха да се запрепъва. После едно столче за крака го удари и го повали на земята.
Гавилар се претърколи встрани от падащите мебели и се хвърли напред, Бронята му изпускаше Светлина от напуканите места. Сет се съсредоточи, скочи във въздуха и при идването на краля се Оттласна назад и надясно. Стрелна се встрани от траекторията на удара му, после се Оттласна напред с две поредни Основни Оттласквания. От него сияеше Светлина на Бурята, а дрехите му замръзваха, докато се носеше към краля двойно по-бързо от нормалното падане.
Стойката на краля показваше изненада, когато Сет се стрелна във въздуха и с извъртане зави към него. Стовари Острието си върху шлема на краля, веднага се Оттласна към тавана и падна нагоре, удряйки се в каменния покрив. Беше се Оттласквал в твърде много посоки и с твърде голяма скорост и тялото му беше позагубило способността да ги следва, затова му беше трудно да каца с грация.
Долу кралят беше пристъпил назад в опит да заеме позиция за удар нагоре към Сет. Щитът му беше напукан, пропускаше Светлина, а Кралят стоеше така, че да пази поразената страна на бронята. Кралят приложи удар с една ръка, протягайки се към тавана. Сет веднага се Оттласна надолу, преценявайки, че атаката на краля ще го остави неспособен да върне меча си навреме.
Сет подцени противника. Кралят пристъпи в посоката на нападението на Сет, доверявайки се на шлема за облекчаване на удара. Тъкмо когато Сет удари шлема за втори път — и го разби — кралят стовари облечената си в ръкавица ръка в лицето му.
Ослепителна светлина блесна в очите на Сет в противовес на внезапната болка, която проряза лицето му. Всичко се замъгли, причерня. Болка.
Толкова много болка!
Закрещя, Светлината на Бурята бързо изтече от него и той се стовари върху нещо твърдо. Вратите към балкона. Още болка избухна в раменете му, сякаш някой го прониза със сто ками, той падна на земята, претърколи се и спря, а мускулите му трепереха. Ударът щеше да убие обикновен човек.