Выбрать главу

— Сигурно — отвърна Далет. — Но повечето от войниците не са много по-добре обучени от тебе. Онези, които умеят да се бият, накрая ги пращат на Пустите равнини срещу паршендите. Каладин опитва да ни вкара във форма, за да отидем там и да воюваме за краля. — Далет кимна по посока на строя — Повечето от тези тук ще разтурят строя и ще нападнат; светлооките не са достатъчно добри командири, че да ги удържат в боен ред. Така че, дръж се за нас и тичай.

— Трябва ли да си откача щита? — около отряда на Каладин другите войници откачаха щитовете си. Но в каладиновия взвод ги оставиха на гърбовете си.

Преди Далет да отговори, отзад прозвуча тръба.

— Тръгвай! — каза Далет.

Сен нямаше голям избор. Цялата армия тръгна в марш сред тропот на ботуши. Както беше предсказал Далет, равномерният марш не продължи много. Някои войници започнаха да крещят, ревът им беше подхванат от други. Светлооките им викаха да вървят, да тичат, да се бият. Строят се разпадна.

Щом това стана, взводът на Каладин се впусна в бяг пред всички с пълна скорост. Сен се бореше да не изостава, уплашен и ужасен. Земята не беше толкова гладка, колкото изглеждаше по-рано, и той едва не се препъна в една скална пъпка с прибрани в черупката ластари.

Оправи се и продължи, стиснал копието в една ръка, а щитът потракваше на гърба му. Армията отсреща също се движеше, войниците тичаха в полето. Нямаше дори слабо подобие на боен ред или внимателно построяване. Изобщо не приличаше на нищо, обещавано по време на обучението.

Сен дори не знаеше кой е противникът. Някакъв земевладелец бе нахлул на територията на Сиятелния господар Амарам — земя, която в крайна сметка бе притежание на върховния принц Садеас. Това беше погранично сражение и Сен смяташе, че е с друго алетско княжество. Защо воюваха един срещу друг? Вероятно кралят би могъл да прекрати това, ала той беше на Пустите равнини и диреше отмъщение за убийството на крал Гавилар отпреди пет години.

Противникът разполагаше с многобройни стрелци. Страхът на Сен достигна върха си, когато първата вълна стрели се понесе във въздуха. Отново се препъна и изгаряше от желание да вземе щита си. Но Далет грабна ръката му и го помъкна напред.

Стотици стрели прорязаха небето и затъмниха слънцето. Издигаха се и падаха, подобно на небесна змиорка, която се спуска върху плячката си. Войниците на Амарам вдигнаха щитовете. Но не и взводът на Каладин. За тях — никакви щитове.

Сен извика. А стрелите паднаха върху средните редици в армията на Амарам, зад него. Сен погледна през рамо и продължи да тича. Стрелите падаха зад него. Войниците крещяха; стрелите попадаха в щитовете им; само няколко заблудени стрели се доближиха до предните редици.

— Защо? — изкрещя той на Далет. — Откъде знаеше?

— Искат стрелите да ударят, където хората са най-нагъсто — отговори грамадният мъж. — Където има най-голяма вероятност да уцелят.

Няколко други групи от авангарда останаха със свалени щитове, но повечето тичаха нескопосно с вдигнати към небето щитове, боейки се от стрелите, които нямаше да ги поразят. Това ги бавеше и те рискуваха да бъдат прегазени от войниците от следващите редици, които действително бяха поразявани. Все пак на Сен много му се щеше да вдигне щита си; струваше му се толкова неправилно да тича без него.

Дойде вторият залп и мъжете закрещяха от болка. Взводът на Каладин се носеше бързо към противниковите войници, някои от които падаха от стрелите на амарамовите лъкове. Сен можеше да чуе как противниците надават бойни викове, можеше да различи отделните лица. Внезапно взводът на Каладин спря и се строи в гъста група. Бяха достигнали височинката, избрана по-рано от Каладин и Далет.

Далет сграбчи Сен и го запрати в самия център на формацията. Докато врагът се спускаше насреща, хората на Каладин наведоха копията и измъкнаха щитовете си. Нападателите не бяха добре строени — не спазваха реда дългите копия да са назад, а късите — в предните редици. Просто всички търчаха и крещяха като обезумели.

Сен криво-ляво се пресегна да откачи щита от гърба си. Във въздуха зазвънтяха ударите на копията, когато отрядите започнаха да се бият. Група от противниковите копиеносци се втурна към взвода на Каладин, вероятно движена от желанието да заеме височината. Между тридесетината нападатели имаше някаква съгласуваност, макар да не бяха така гъсто строени като каладиновите войници.

Противникът изглеждаше решен да компенсира това със страст; бясно крещеше и ревеше, нахвърляйки се върху линията на Каладин. Отрядът на Каладин удържаше строя и бранеше Сен, като че ли той бе някакъв светлоок, а те — неговата почетна гвардия. Двата отряда се сблъскаха с грохот на метал и дърво, щитовете се удряха един в друг. Сен се сви.