Колко небрежно, рече си Далинар. Много беше модерно. На него просто му се щеше новата мода да не е толкова, хмм, небрежна.
— Сиятелни Далинар — продума Роион. — Трудно ми е да разбера целта на тази среща.
— Поразходете се с мен, Сиятелни господарю Роион — отвърна Далинар и кимна настрани. Другият въздъхна, ала тръгна с Далинар по пътеката между растенията и стената с окачените карти. Адютантите на Роион ги последваха. Сред тях имаше и виночерпец и щитоносец.
Всяка от картите се осветяваше от диаманти, поставени в излъскана до блясък стомана. Картите бяха подробни и начертани върху цели огромни листове пергамент. Те очевидно бяха направени от Превръщателите. В центъра на помещението събеседниците се приближиха до Първичната карта. Тя беше огромна и подробна и висеше в рамка на стената. Показваше всички вече проучени части на Пустите равнини. Постоянните мостове бяха изобразени в червено, а по платата близо до алетските военни лагери бяха изписани глифите на съответните върховни принцове. Източният дял на картата не беше толкова подробен, а към края линиите просто изчезваха.
В средата се намираше оспорваният район — платата, на които чудовищата най-често излизаха да правят какавидите си. Малко от зверовете се приближаваха до зоната с постоянните мостове. Дойдеха ли, то беше, за да ловуват, а не да правят какавиди.
Контролът над близките плата все още беше важен, понеже по взаимно съгласие даден принц не можеше да прекосява без разрешение плато, поддържано от друг. Това определяше кой от принцовете има най-добри пътища към централните плата и кой трябва да поддържа наблюдателните постове и постоянните мостове. Платата се купуваха и продаваха от принцовете.
До Първичната карта беше окачен още един пергамент със списък на върховните принцове и броя на скъпоценните ядра, спечелени от всеки от тях. Съвсем по алетски — хората да се насърчават, като се показва съвършено ясно кой побеждава и кой изостава.
Очите на Роион незабавно се преместиха върху собственото му име в списъка. От всички върховни принцове, той беше спечелил най-малко скъпоценни ядра.
Далинар се пресегна и забърса картата. Централните плата бяха именувани или номерирани за по-голяма яснота. Сред тях изпъкваше едно просторно плато, което се издигаше предизвикателно най-близо до позициите на паршендите. Наричаха го Кулата. То беше необичайно голямо и с особена форма. Чудовищата от пропастта като че ли най-много обичаха да ходят там и да правят какавиди.
При вида на платото Далинар поспря. Размерът му определяше броя на войниците, които могат да се пратят там. Паршендите обикновено пращаха на Кулата многочислена армия и вече двадесет и седем пъти бяха отблъсвали нападенията на алетите. Нито един от принцовете не беше побеждавал в сражение на Кулата. Самият Далинар се беше връщал два пъти.
Просто бе прекалено близо до паршендите. Те винаги можеха да се доберат първи дотам, да се строят и да ползват склона като отлична висока позиция. Но ако успеем да ги приклещим там с достатъчно голяма наша войска…, помисли Далинар. Това щеше да означава залавяне в клопка и изтребване на огромен брой паршенди. Може би достатъчно, та повече да не са способни да воюват на Пустите равнини.
Налагаше се това да бъде внимателно обмислено. Преди да може да стане обаче, на Далинар му трябваха съюзи. Придвижи пръстите си в западна посока.
— Върховният принц Садеас се представя твърде добре напоследък. — Далинар потропа по лагера му. — Купува плата от другите принцове и така му е все по-лесно да достига бойното поле пръв.
— Да — намръщено потвърди Роион. — Едва ли е необходима карта, та да разбереш това, Далинар.
— Погледни колко е обширно — продължи Далинар. — Шест години непрекъснато воюване, и никой дори не е зърнал центъра на Пустите равнини.
— Никой не е целял това. Удържаме ги където са, обсаждаме ги, уморяваме ги от глад и ги принуждаваме да дойдат към нас. Не беше ли това твоят план?
— Да, но и през ум не ми минаваше, че ще продължи толкова дълго. Напоследък мисля, че може би е дошло време за смяна на тактиката.
— Защо? Тази тактика действа. Не минава и седмица без няколко схватки с паршендите. Но, ако позволиш да изтъкна, напоследък ти едва ли си пример за подражание в боя. — Роион кимна към името на Далинар в списъка.