Как ли би се чувствал, ако се ожени за някоя като Ларал? Никога нямаше да е равен с нея. Възможно беше децата им да са или светлооки, или тъмнооки. Следователно дори и те можеха да са по-горни от него. Знаеше, че ще се чувства ужасно не на място. Това беше още една особеност на лекарската професия. Избереше ли този път, избираше живота на баща си. Избираше да се отдели, да се изолира.
Ако отидеше на война обаче, щеше да има свое място. Можеше дори да направи почти немислимото — да спечели Вълшебен меч и да стане истински светлоок. След това може да се ожени за Ларал и да не му се налага да е по-долен от нея. Дали не беше тази причината тя винаги да го насърчава да стане войник? Дали не се беше замисляла за тези неща още навремето? Когато неща като женитбата и бъдещето бяха недостижимо далечни за Кал.
Усещаше се толкова млад. Наистина ли се налагаше да разсъждава по тези въпроси? Оставаха още няколко години до момента, когато лекарите от Карбрант щяха да му позволят да се яви на изпитите. Но ако наистина ще става войник, ще се наложи да постъпи в армията преди това време. Как би реагирал баща му, ако Кал просто замине с вербовчиците? Кал не беше сигурен, че ще успее да понесе разочарованието в очите на Лирин.
Сякаш в отговор на мислите му, отнякъде наблизо долетя гласът на Лирин.
— Хесина!
Майката на Кал се обърна с усмивка и прибра под кърпата си един непокорен кичур. Лирин се завтече по улицата с развълнувано лице. Кал изведнъж се разтревожи. Кой беше ранен? Защо Лирин не беше пратил да го повикат?
— Какво има? — попита Хесина, докато слизаше по стълбата.
— Той е тук, Хесина.
— Почти навреме.
— Кой? — попита Кал и скочи от стълбата. — Кой е тук?
— Новият градоначалник, синко — отговори Лирин, а дъхът му излезе като пара. — Нарича се Сиятелният господар Рошоне. Няма време за преобличане, боя се. Не и ако искаме да чуем първата му реч. Елате!
Тримата забързаха. Мислите и тревогите на Кал изчезнаха при възможността да види нов светлоок.
— Не изпрати предварително вест — рече тихо Лирин.
— Това може да е добър знак — отговори Хесина. — Може да не изпитва потребност всички да се впечатляват от него.
— Или е такъв, или е голям егоист. Отче на Бурята, мразя да идва нов господар. Винаги имам чувството, че хвърлям камъчетата в игра на троши-врат. Кралица ли ще ни се падне, или пък тур?
— Съвсем скоро ще разберем — каза Хесина и хвърли поглед на Кал. — Не позволявай думите на баща ти да те разтревожат. Винаги става черноглед в такива моменти.
— Не ставам черноглед — каза Лирин.
Тя го изгледа.
— Кажи ми друг такъв случай.
— Срещите с моите родители.
Бащата на Кал спря и примигна.
— О, ветрове — промърмори той, — да се надяваме днес да не е и наполовина толкова зле.
Кал се заслуша с любопитство. Никога не беше виждал родителите на майка си; не говореха често за тях. Скоро тримата стигнаха южния край на града. Насъбрала се беше тълпа. Тиен вече беше там и ги чакаше. Той им махаше развълнувано по своя си начин и подскачаше нагоре-надолу.
— Ще ми се да имах половината от енергичността на това момче — каза Лирин.
— Избрах място за нас! — провикна се нетърпеливо Тиен и посочи. — До буретата за дъждовна вода! Елате! Да не го пропуснем!
Тиен се втурна и се покатери върху буретата. Няколко хлапета от града го забелязаха, сбутаха се и едното каза нещо, което Каладин не можа да чуе. Забележката накара останалите да почнат да се смеят на Тиен, а това веднага разгневи Кал. Тиен не заслужаваше подигравки, само защото е малко дребничък за възрастта си.
Но моментът не беше подходящ Кал да се разправя с момчетата и затова той се намръщи и застана до родителите си. Тиен му се усмихна отгоре. Беше подредил в краката си няколко от своите любими камъчета в разни цветове и форми. Наоколо имаше само камъни и Тиен беше единственият известен на Кал човек, който намираше нещо чудесно в тях. Той поразмисли малко и се качи на едно от буретата — внимателно, за да не разтури подредбата на тиеновите камъчета. Така и той можеше да вижда по-добре процесията на градоначалника.
Тя беше огромна. В редицата трябва да имаше поне дузина коли, които следваха красива черна карета, теглена от четири лъскави черни коня. Кал възкликна, без да иска. Уистиоу имаше само един кон, а и той беше стар почти колкото него.