— Татко? — продума Ренарин. — Има ли нещо, което мога да направя за теб?
— Ще ми се да имаше, синко. — Далинар потупа лекичко гръбчето на книгата. — Каква ирония. Навремето са смятали тази книга за един от големите шедьоври на политическата философия. Знаеше ли това? Ясна ми каза, че в цял свят кралете са я изучавали ежедневно. А днес се смята едва ли не за богохулна.
Ренарин не отговори.
— Все едно — продължи Далинар и се върна към стенната карта. — Върховният принц Аладар отхвърли предложението ми за съюз, също като Роион. Идва ли ти на ум към кого да се обърна?
— Адолин казва, че трябва да сме много по-притеснени от заговора на Садеас, насочен към нашето унищожаване.
Настана мълчание. Ренарин имаше навика да поваля разговорите както стрелецът с лък се прицелва в противниковите офицери на бойното поле.
— Брат ти е прав да се тревожи. Но тръгнем ли срещу Садеас, това ще разклати Алеткар като кралство. По същата причина Садеас няма да рискува да действа против нас. Той ще разбере.
Надявам се да разбере.
Навън внезапно прозвучаха тръби. Дълбокият им звучен глас отекна. Далинар и Ренарин застинаха. Забелязани са паршенди. Последва още един сигнал. Двадесет и трето плато във втори квадрант. Съгледвачите на Далинар бяха преценили, че спорното плато е достатъчно близко и техните войски могат да го достигнат първи.
Далинар се завтече през стаята, загърбил всяка друга мисъл. Ботушите му тупкаха по дебелия килим. Отвори вратата със замах и се втурна по обляния в Светлина коридор.
Вратата на щаба беше отворена и Телеб, дежурният офицер, отдаде чест при влизането на Далинар. Телеб имаше изправена стойка и светлозелени очи. Носеше дългата си коса на плитка, а на бузата му имаше синя татуировка, която показваше, че той е от Старата кръв. По-настрани в стаята на столче пред високо писалище седеше съпругата му Калами. Тъмната й коса падаше чак до ръба на столчето, само две малки плитки отстрани на главата бяха вдигнати нагоре. Роклята й беше виолетова. Калами беше изтъкнат историк и беше помолила за разрешение да записва срещи като днешната; планираше история на тази война.
— Господарю — рече Телеб. — Едно чудовище изпълзя на това плато преди по-малко от четвърт час. — Той посочи мястото на щабната карта, където всяко от платата беше отбелязано с глифи. Далинар приближи картата и група от офицерите му се събра около него.
— На какво разстояние казахте, че се намира? — попита той и се почеса по брадичката.
— Може би на около два часа път — отговори Телеб и посочи трасето, начертано на картата от един от хората му. — Господарю, смятам, че тук имаме добра възможност. Сиятелният господар Аладар ще трябва да прекоси шест ничии плата, за да стигне до спорния район, докато ние разполагаме с почти пряк достъп. Сиятелният господар Садеас би имал затруднения, защото ще се наложи да заобиколи няколко пропасти, които са прекалено широки за мостовете. Обзалагам се, че даже няма и да опита.
Далинар наистина имаше най-непосредствен достъп. Той обаче се поколеба. От месеци не беше щурмувал плато. Вниманието му се отклоняваше, войските му трябваха за охрана на пътищата и за патрули из големите пазарища, които бяха изникнали извън военните лагери. Пък и сега въпросите на Адолин тегнеха над него и го смазваха. Струваше му се, че времето е ужасно за сражение.
Не, каза си той. Не, имам нужда да направя това. Победата в такава битка ще е много полезна за духа на армията и ще помогне за оборването на слуховете из лагера.
— Нападаме! — обяви Далинар.
Неколцина от офицерите развълнувано подвикнаха, което беше крайна проява на чувства за обикновено сдържаните алети.
— А синът Ви, господарю? — попита Телеб. Беше чул за сблъсъка между двамата. Далинар се съмняваше, че има някой в десетте лагера, който да не е чул за него.
— Пратете да го повикат — твърдо отговори той. Адолин вероятно имаше по-голяма потребност дори от него самия от това сражение.
Офицерите се пръснаха. След миг влязоха оръженосците на Далинар. Бяха минали едва няколко минути от сигнала, ала след шест години сражения военната машина заработваше гладко, дойдеше ли призив за битка. Далинар чу, че навън прозвучава третият сигнал, който свиква войските му.