Оръженосците провериха дали връзките на далинаровите ботуши са здраво затегнати, после донесоха дълъг подплатен елек за обличане върху униформата. После положиха сабатоните — бронята за ботушите — на пода пред него. Сабатоните плътно обгръщаха ботушите, а подметката им беше грапава и сякаш се закачаше за скалата. Отвътре светеха сапфирите, разположени в специални гнезда.
Далинар си спомни последното видение. Сияйният рицар с покритата със светещи глифи броня. Съвременните Бронечерупки не светеха така. Възможно ли беше да си е измислил тази подробност? Би ли го направил?
Сега няма време за подобни разсъждения, каза си той. Отхвърли съмненията и тревогите, както се беше научил още при първите си битки като младеж. Войникът трябва да е съсредоточен. Въпросите на Адолин щяха да го чакат и след сражението. Засега не можеше да си позволи да се съмнява в себе си и да изпитва несигурност. Време беше да стане Тоягата.
Стъпи в сабатоните и ремъците им сами се вързаха около ботушите. Последваха набедрениците и наколенниците, които се сключиха около сабатоните. Вълшебната броня не беше като обикновената броня; в свръзките нямаше стоманени мрежи и кожени ремъци. Шевовете бяха съставени от сложно припокриващи се малки плочици и не оставяха уязвими места. Триенето беше нищожно; всяка част от бронята прилягаше отлично, като че беше изработена нарочно за Далинар.
Бронята винаги се слагаше от краката нагоре. Беше изключително тежка; без увеличената от нея сила човек не би могъл да я носи в бой. Далинар стоеше неподвижен, докато оръженосците слагаха горните набедреници и ги прикрепваха към частите от бронята за кръста и долната част на гърба. После дойде полата от малки плочици с дължина до над коляното.
— Господарю — рече Телеб. — Обмислихте ли предложението ми за мостовете?
— Знаете отношението ми към пренасяните от хора мостове, Телеб — отговори Далинар, докато оръженосците му слагаха гръдната броня и предпазителите за ръцете. Той вече чувстваше как вътре в него препуска мощта на Бронята.
— Може да не ползваме малките мостове за щурма, а само за да стигнем до платото — каза Телеб.
— Все пак ще трябва да вземаме теглените от чули мостове за прехвърляне през последната пропаст — отвърна Далинар. — Не съм убеден, че мостовите отряди ще ни придвижат по-бързо. Не и когато се налага да чакаме добичетата.
Телеб въздъхна.
Далинар премисли. Добър беше офицерът, който приемаше заповедите и ги изпълняваше, дори и да не е съгласен с тях. Но отличният офицер освен това опитваше новости и правеше уместни предложения.
— Можете да наберете и да обучите един отряд — каза Далинар. — Ще видим. При тези надбягвания и няколко минути могат да са от значение.
Телеб се усмихна.
— Благодаря, сър.
Далинар раздвижи лявата си ръка, докато оръженосците слагаха ръкавицата на дясната. Сви юмрук, а малките плочици се извиха отлично. Последва лявата ръкавица. Сетне сложиха бронята за шията, паулдроните на раменете и шлема на главата. Най-накрая прикрепиха плаща към паулдроните.
Далинар пое дълбоко дъх и усети как от предстоящата битка у него се надига Вълнението. Излезе от помещението с уверени и твърди стъпки. Пред него адютантите и слугите се отдръпваха и даваха път. След толкова време без Броня сякаш се пробуждаше след изнурителна или объркваща нощ. Пружинирането на стъпките, тласъкът, който Бронята му даваше, го накара да пожелае да се втурне по коридора и…
И защо не?
Той затича. Телеб и останалите викнаха от изненада и се завтекоха да го настигнат. Далинар лесно ги изпревари, стигна до предните врати на комплекса и прескочи дългото стълбище, което извеждаше от покоите му. Той скочи, усмихна се, докато беше във въздуха, и се стовари на земята. Силата му напука скалата под него, а той се приземи с присвити колене.
Пред него бяха спретнатите редици на казармите, които вървяха радиално, със сборен пункт и столова в средата на всеки батальон. Офицерите му излязоха на стълбите и погледнаха удивени надолу. С тях беше и Ренарин, облечен в униформата, която никога не беше виждала сражение. Беше вдигнал ръка да се предпази от слънцето.
Далинар се почувства глупаво. Да не беше някой младеж, сложил Броня за пръв път? Залавяй се за работа. Престани да си играеш.
Перетом, началникът на пехотата, отдаде чест.
— Днес дежурни са Втори и Трети батальон, господарю. Строяват се за марш.