Очите на Каладин горяха от дългите часове работа през нощта. Стомахът му стържеше, задето постоянно получаваше само част от нужната храна — Каладин делеше дажбата си с двамата ранени. Всичко това свършваше днес. Аптекарят излезе иззад тезгяха, а Каладин се приближи. Сил влетя в аптеката и както се въртеше из въздуха, се превърна от лента в момиче. Обърна се като акробат и плавно кацна на масата.
— Какво ти е нужно? — попита аптекарят. — Още превръзки ли? Добре, мога просто…
Млъкна, когато Каладин тръсна на масата средно голяма бутилка. Гърлото й беше счупено, но тапата се крепеше. Каладин я дръпна и показа млечнобелия сок от кратунковата билка вътре. Сокът, който бяха изцедили първата нощ, използва за раните на Лейтен, Дабид и Хобер.
— Това пък какво е? — попита старецът, намести си очилата и се приведе. — Питие ли ми предлагаш? Напоследък не пия. Разстройва ми стомаха, нали разбираш.
— Не е питие, а сок от кратункова билка. Казахте, че бил скъп. Е, колко ще ми платите?
Аптекарят замига, приведе се още по-близо и подуши съдържанието на бутилката.
— Откъде го взе?
— От билките, които растат край лагера.
Аптекарят посърна. Вдигна рамене.
— Боя се, че не става.
— Моля?
— Дивите растения не са достатъчно силни. — Аптекарят запуши шишето. Мощен вятър шибна постройката, влетя под вратата и раздвижи миризмите на безбройните прахчета и сиропи. — Това тук на практика е безполезно. Ще ти дам за него две прозрачни марки, което си е направо щедрост. Ще се наложи да го дестилирам и ще съм голям късметлия, ако успея да изкарам няколко лъжички.
Две марки!, рече си отчаяно Каладин. След три дни работа на трима ни? И си позволявахме само по няколко часа сън? И това за нещо, което струва само колкото заплатата за два дни?
Не. Сокът подейства на раната на Лейтен, духчетата на загниването избягаха и възпалението отзвуча. Каладин с присвити очи гледаше как аптекарят измъква двете сфери от кесията и ги слага на масата. Подобно на повечето сфери, и те бяха позагладени от едната страна, за да не се търкалят.
— Всъщност — подхвана аптекарят и се почеса по брадицата, — ще ти дам три марки.
Измъкна още една.
— Не ми се нрави мисълта всичките ти усилия да са напразни.
— Каладин — рече Сил, която изучаваше аптекаря, — той е притеснен от нещо. Мисля, че лъже!
— Знам — каза Каладин.
— Какво знаеш? Ако знаеше, че не струва, защо тогава положи толкова усилия? — попита аптекарят и се пресегна за бутилката.
Каладин улови ръката му.
— От всяко стъбло извадихме по две или повече капки, разбирате ли.
Аптекарят се смръщи.
— Предния път — продължи Каладин, — казахте, че ще съм късметлия да получа и една от растение. Казахте, че затова сокът е толкова скъп. Не споменахте, че „дивите“ растения са по-слаби.
— Добре де, не ми хрумна, че може да опиташ да береш билки, и… — млъкна, когато срещна погледа на Каладин.
— Армията не знае, нали? — попита Каладин. — Не са наясно колко ценни билки растат край лагера. Берете ги, продавате сока и правите удар, понеже на войската й трябват големи количества противовъзпалителни средства.
Старият аптекар изруга и дръпна ръката си.
— Не знам за какво говориш.
Каладин си взе стъклото.
— А ако ида при военните лекари и им кажа откъде съм добил сока?
— Ще ти го вземат! — тревожно рече аптекарят. — Не ставай глупав! Ти имаш робско клеймо, момче. Ще решат, че си го откраднал.
Каладин продължи към вратата.
— Давам ти една небесна марка — додаде старецът. — Това е половината от цената, която вземам от военните за такова количество.
Каладин се обърна.
— Вземате им по две небесни марки за нещо, което се събира само за два дни работа?
— Не само аз — кисело отговори аптекарят. — Всички аптекари им взимаме по толкова. Събрахме се и определихме една справедлива цена.
— Мигар това е справедлива цена?
— Трябва да си изкарваме прехраната тук, в тези забравени от Всемогъщия земи! Трябват пари за построяването на дюкян, за издръжка, за наемане на пазачи.
Поровичка в кесията и измъкна една сфера, която грееше в тъмносиньо. Сапфирената сфера струваше приблизително двадесет и пет пъти повече от диамантената. Каладин заработваше по една диамантена дневно, следователно небесната марка беше заплатата му за половин месец. Разбира се, обикновените тъмнооки войници печелеха по пет прозрачни марки дневно, тоест една небесна беше надницата им за седмица.