Докато мъжете изпълняваха мрачната си задача, Каладин съгледа края на едно копие, което стърчеше от локвата наблизо. Беше останало незабелязано при първото им минаване.
Потънал в мисли, Каладин го взе, отръска водата от него и го понесе към купчината с оръжията. Там се позабави — държеше копието над камарата с една ръка, от него капеше студена вода. Потърка с пръст гладкото дърво. От дръжката, баланса и обработката можеше да прецени, че това е добро оръжие. Яко, добре изработено и добре поддържано.
Затвори очи и си припомни как като момче взе тоягата.
В ума му се върнаха думите на Тукс от онзи светъл летен ден преди години, когато Каладин беше в армията на Амарам и за пръв път хвана оръжие. Първата стъпка е да те е грижа, сякаш шепнеше гласът на Тукс. Някои казват, че в бой трябва да си безчувствен. Е, може би е добре да си разумен. Но не мога да понеса човек да убива, докато е спокоен и студен. Видял съм, че тези, които ги е грижа, се бият по-твърдо, по-дълго и по-добре от онези, които не ги е грижа. Това е разликата между наемниците и истинските войници. Разликата между това да воюваш в защита на родината си и да воюваш на чужда земя.
Добре е да те е грижа в сражение, стига да не допуснеш това да те погълне. Но не се мъчи да останеш без чувства. Ще намразиш човека, в който ще се превърнеш.
Копието трепна в ръката на Каладин, сякаш го молеше да замахне с него, да го завърти, да затанцува с него.
— Какво смяташ да правиш, лордче? — обади се някой. — Да се намушкаш с това копие?
Каладин видя кой говори. Моаш, който все още най-много хулеше Каладин, стоеше близо до редицата тела. Откъде се беше научил да нарича Каладин „лордче“? Дали не беше разговарял с Газ?
— Разправя, че бил дезертьор — каза Моаш на Нарм, мъжа, който работеше до него. — Че бил някакъв важен войник, взводен командир ли, що ли. Ама Газ вика, че всичко това е глупаво самохвалство. Не биха изпратили човек в мостовете, ако наистина знае как да се бие.
Каладин наведе копието.
Моаш се ухили самодоволно и се върна към работата си. Другите обаче сега забелязваха Каладин.
— Погледнете го само — обади се Сигзил. — Здрасти, водачо! Мислиш се за велик, а? За по-добър от нас? Мислиш си, че ако се престориш, че ние сме твоята собствена група войници, ще промениш нещата?
— Остави го на мира — каза Дрей. Той бутна Сигзил, когато мина край него. — Той поне се опитва.
Безухият Якс изсумтя, докато измъкваше ботуша от крака на някакъв войник.
— Прави се на важен. Даже и да е бил в армията, обзалагам се, че само е чистил нужниците.
Оказа се, че има нещо, което може да извади мостовите от мълчаливото им вцепенение — злословията срещу Каладин. И други започнаха да говорят и да подмятат обиди.
— … по негова вина сме тук долу…
— … иска да ни скапе от работа в единственото ни свободно време, само за да се почувства важен…
— … прати ни да мъкнем камъни, за да ни покаже, че може да се разпорежда с нас…
— … на бас, че никога не е хващал копие през живота си.
Каладин затвори очи, докато слушаше обидите. Гладеше с пръсти дървената дръжка на копието.
Никога не е хващал копие през живота си. Може би ако не беше взел първото копие, нищо от това нямаше да се случи.
Без да се замисля, той тикна копието под мишница в гард, с острието надолу. По гърба му се посипаха капки вода от дръжката.
Моаш замлъкна по средата на поредната присмехулна забележка. Брътвежът на мостовите спря. Пропастта притихна.
И Каладин се озова другаде.
Слушаше как Тукс го гълчи.
Слушаше как Тиен се смее.
Слушаше как майка му го закача по нейния умен и шеговит начин.
Озова се на бойното поле с врагове наоколо, но приятели наблизо.
Чу как баща му с презрение в гласа казва, че копията са само за убиване. Не можеш да убиваш, за да защитиш.
Усети как в него се вля сила, когато завъртя копието в сложна ката. Тялото му се движеше само̀ в позициите, които беше упражнявал толкова често. Копието танцуваше в пръстите му. Беше удобно, като продължение на тялото му. Обръщаше се с него, въртеше го отново и отново, около врата си, над ръката си, нападаше и отстъпваше. Макар да бяха минали месеци, откакто не беше хващал оръжие, мускулите му знаеха какво да правят. Сякаш самото копие знаеше какво да прави.