— Знам един-двама.
— А да познаваш някой, който да откаже огън и гозба в края на тежък ден?
— Е, няма такъв. Но мостовите не са войници.
Истина беше. Каладин се обърна към вратата на казармата. Скалата и Дуни запяха, а Тефт взе да пляска в такт. Някои хора от другите отряди не се бяха прибрали още, но наградиха Каладин и останалите само с мръщене.
В казармата се размърдаха. Раздвижиха се сенки. Вратата беше отворена, а ароматите от яхнията се засилваха. Бяха примамливи.
Хайде, елате, рече си Каладин. Припомнете си защо живеем. Припомнете си топлината и вкусната храна. Припомнете си приятелите, песните и вечерите край огнището.
Още не сте мъртви. Бурята да ви отнесе дано! Ако не излезете…
Изведнъж всичко му се видя толкова лицемерно. Пеенето беше пресилено, гозбата беше отчаян ход. Всичко беше само опит да се разсее от жалкия живот, който беше принуден да води.
На прага помръдна някой. Белязаният — нисък, с ъгловата брада и проницателни очи — пристъпи навън, в светлината на огъня. Каладин му се усмихна. Принудена усмивка. Понякога човек можеше да предложи само толкова. Дано е достатъчно, помоли се той. Стана и бръкна в яхнията с дървена купа.
Подаде я на Белязания. От кафеникавата гозба се вдигаше пара.
— Ще се присъединиш ли към нас? — попита Каладин. — Моля те.
Белязаният погледна първо него, после паницата, и отвърна:
— Бих седнал и до самата Нощна пазителка край огнището, ако има и яхния.
— Внимавай — обади се Тефт. — Това е рогоядска яхния. Може в нея да плуват черупки на охлюви или рачешки щипки.
— Няма! — излая Скалата. — Злополучен е вашият груб вкус, равнинци, обаче приготвих храната, както ми поръча милият ни водач.
Каладин се усмихна и въздъхна дълбоко, когато Белязаният седна при тях. След него надойдоха още, вземаха си купи и сядаха. Някои гледаха огъня и нищо не казваха, ала други започнаха да се смеят и да пеят. По някое време намина и Газ, изгледа ги със здравото си око и като че се помъчи да прецени дали не нарушават правилника в лагера. Не нарушаваха нищо. Каладин беше проверил.
Каладин взе купа, гребна от яхнията и я предложи на сержанта. Той изсумтя презрително и закрачи по-надалеч.
Не мога да очаквам много чудеса за една вечер, въздъхна Каладин. Пак седна и опита яхнията. Беше доста добра. Усмихна се и запя следващия куплет от песента на Дуни.
На другата сутрин, когато Каладин се провикна да събуди хората, три четвърти от тях се изсипаха навън. Всички, с изключение на най-гласовитите недоволници — Моаш, Сигзил, Нарм и няколко други. Мъжете, които откликнаха на призива, изглеждаха удивително освежени, въпреки че предната нощ останаха до късно, пяха и се хранеха. Когато Каладин нареди да се упражняват заедно с него, почти всички те се съгласиха.
Не всички, но достатъчно.
Предчувстваше, че Моаш и другите скоро ще се предадат. Хапнали бяха от гозбата му. Никой не отказа. И сега, когато с него бяха толкова много от мъжете, останалите щяха да се почувстват глупаво, че странят. Мост Четири беше негов.
Сега трябваше да ги опази живи достатъчно дълго, за да има това някакво значение.
28
Решението
„Понеже никога не съм се посвещавал на по-важна цел и самите устои на небето ще се разтърсят от последиците на нашата война тук. Отново те моля. Подкрепи ме. Не стой настрани и не оставяй бедствието да погълне още животи. Никога не съм те молил за нищо преди, стари приятелю.
Сега те моля.“
Адолин беше уплашен.
Стоеше до баща си в сборния пункт. Далинар изглеждаше… изнурен. Край очите му имаше бръчици, бразди прорязваха кожата му. Косата му побеляваше като обезцветена скала. Как беше възможно човек в пълна Броня — човек, който запазваше войнишката си стойка въпреки възрастта — да изглежда крехък?
Пред тях два чула вървяха след гледача си и се качиха на моста. Дървеното съоръжение свързваше две камари дялани камъни — изкуствена пропаст с дълбочина само няколко стъпки. Приличните на камшици антени на добичетата шаваха, челюстите тракаха, черните им очи с големината на юмрук се озъртаха. Теглеха масивен обсаден мост. Дървените му колела се търкаляха със скърцане.
— Много по-широк е от мостовете на Садеас — каза Далинар на застаналия до него Телеб.