Отвори очи.
— Спомням си, че по-рано разговарях с някои от вас. Но разрешете пак да попитам. Видя ли някой от вас срязан ремък на кралското седло?
Мъжете се спогледаха и поклатиха глави.
— Не, господарю. Ако бяхме забелязали, веднага щяхме да го сменим, със сигурност щяхме да го сменим.
— Обаче, господарю — вметна друг войник, — тогава беше голяма бъркотия и имаше много народ. Не беше редовен щурм на плато или нещо такова. Пък и честно казано, господарю, кой би помислил, че — от всички неща под небето — е притрябвало да пазим кралското седло?
Далинар кимна на Адолин и двамата излязоха от палатката.
— Е?
— Вероятно не са подпомогнали особено нашата кауза — отговори свъсеният Адолин. — Въпреки усърдието им. По-скоро, заради него.
— Съгласен съм, за съжаление — въздъхна Далинар. Помаха на Тадет; нисичкият ардент беше застанал до палатката. — Разпитай ги един по един — нареди му тихо Далинар. — Гледай да измъкнеш подробности. Постарай се да разбереш точните думи на Садеас и точните отговори на войниците.
— Да, господарю.
— Ела, Адолин. Останаха ни още няколко проверки.
— Татко — продума Адолин и улови баща си под ръка. Броните им тракнаха тихо.
Далинар се намръщи и се обърна към него, а Адолин отривисто махна към Синята гвардия. Молба за пространство за разговор. Гвардейците бързо и опитно се престроиха и освободиха място около двамата.
— Какво става, татко? — меко попита Адолин.
— Как какво? Правим проверки и гледаме как работи лагерът ни.
— И винаги ме изтласкваш напред. Странно беше в няколко от случаите, длъжен съм да добавя. Какво не е наред? Какво става в главата ти?
— Мислех, че проблемът ти с нещата, които стават в моята глава, е по-друг.
Адолин се сви.
— Татко, аз…
— Всичко е наред, Адолин. Просто опитвам да взема едно трудно решение. Движението ми помага. Някой друг човек би си намерил място да поседи и да поразмисли, но като че ли това никога не върши работа при мен. Имам много за вършене.
— Какво се опитваш да решиш? — попита Адолин. — Може би съм в състояние да помогна.
— Ти вече ми помагаш. Аз… — Далинар млъкна и се намръщи. Към плаца на Пети батальон вървеше групичка войници. Придружаваха мъж в червено и кафяво. Цветовете на Танадал.
— Нямаше ли среща с него тази вечер? — попита Адолин.
— Да.
Нитер, началникът на Синята гвардия, изтича да пресрещне новодошлите. Може и да ставаше прекалено подозрителен от време на време, но това не беше непременно лоша черта за телохранител. Бързо се върна при Далинар и Адолин. Жълтоликият мъж имаше къса черна брада. Беше светлоок от най-нисък ранг и от години служеше в гвардията.
— Казва, че върховният принц Танадал няма да може да се срещне с Вас довечера, както е било планирано.
Далинар помръкна.
— Лично ще говоря с вестоносеца.
Нитер неохотно махна на слабоватия вестоносец да се приближи. Онзи дойде и коленичи пред Далинар.
— Сиятелни господарю.
Този път Далинар не накара Адолин да води разговора.
— Предай съобщението.
— Сиятелният господар Танадал изразява съжалението си, че не ще може да Ви посети днес.
— А предложи ли да се срещнем по друго време?
— Със съжаление казва, че вече е твърде зает. Но с удоволствие ще разговаря с Вас на някое от кралските пиршества.
Пред хора, помисли Адолин, и половината присъстващи ще подслушват, а другата половина — включително самият Танадал най-вероятно — ще са пияни.
— Разбирам — отговори Далинар. — А загатна ли кога няма да е тъй зает?
— Господарю — продума с неудобство вестоносецът, — каза, че ако станете настойчив, трябва да Ви обясня, че е разговарял с неколцина от другите върховни принцове и смята, че разбира естеството на молбата Ви. Каза да Ви предам, че той не желае да се съюзява с Вас и не възнамерява да щурмува плато заедно с Вас.
Далинар помръкна още повече. Освободи вестоносеца и се обърна към Адолин. Сините гвардейци все още стояха на разстояние, така че двамата можеха да разговарят.
— Танадал беше последният — рече Далинар. Всеки от върховните принцове беше отклонил неговото предложение посвоему. Хатам беше извънредно вежлив, Бетаб остави съпругата си да даде обяснение, Танадал беше учтив, но враждебен. — Всички отказаха, с изключение на Садеас.