— Татко — подхвана Адолин и пристъпи към него. — Може ли да поговорим насаме за малко?
Както обикновено, изпъстрената с черно руса коса на младежа беше рошава. Беше свалил Бронята и се беше изкъпал и сега носеше модна — но удобна за бой — униформа с дълга синя куртка, закопчана отстрани, и прави колосани кафеви панталони.
— Още не съм готов да обсъждам това, синко — меко отвърна Далинар. — Трябва ми още малко време.
Адолин го огледа притеснено. От него ще излезе отличен върховен принц, помисли Далинар. Възпитан е за това, за разлика от мен на младини.
— Добре тогава — каза Адолин. — Но има още нещо, за което искам да те помоля.
Младежът посочи една от писарите — жена с кестенява коса само с няколко черни кичурчета. Тя беше гъвкава, с дълга шия. Роклята й беше зелена, а косите й бяха сложно сплетени и вдигнати с традиционните четири стоманени игли.
— Това е Данлан Моракота — тихо обясни Адолин. — Вчера пристигна в лагера, за да прекара няколко месеца с баща си, Сиятелния господар Моракота. Обърна се към мен и аз си позволих свободата да й предложа място сред твоите писари, докато е тук.
Далинар примигна.
— А какво стана с…
— С Малаша ли? — въздъхна Адолин. — Не се получи.
— А тази? — попита Далинар невярващо и сниши глас. — Откога, казваш, е в лагера? От вчера? И вече се е обърнала към теб?
Адолин сви рамене.
— Е, трябва да поддържам репутацията си.
Далинар въздъхна и хвърли поглед към Навани, която стоеше достатъчно близо, та да чува. От благоприличие тя се преструваше, че не подслушва.
— Знаеш ли, обичаят е човек в крайна сметка да избере само една жена, която да ухажва. — Ще ти е нужна добра съпруга, синко. Може би много скоро.
— Когато стана стар и скучен — отговори Адолин и се усмихна на младата жена. Наистина беше хубава. Но само след един ден в лагера? В името на праотците, рече си Далинар. Той самият беше ухажвал в продължение на три години жената, която накрая стана негова съпруга. Макар да не можеше да си спомни лицето й, той помнеше с какво постоянство я преследваше.
Със сигурност я обичаше навремето. Всички чувства към нея си бяха отишли, изтрити от ума му чрез сили, които не биваше да бъдат изкушавани. За съжаление ясно помнеше колко силно желаеше Навани, години преди да срещне съпругата си.
Престани, каза си той. Само преди няколко мига беше на ръба да вземе решение за оттеглянето си от поста на върховен принц. Не беше време да позволява Навани да го разсейва.
— Сиятелна Данлан Моракота — каза той на младата жена. — Добре дошла сте сред моите писари. Разбирам, че съм получил съобщение?
— Така е, господарю — отвърна тя и направи реверанс. Посочи редичката от пет далекосъобщителя, изправени на етажерката. Изглеждаха като обикновени писалки, само че имаха по един малък зареден рубин. Последният вдясно бавно примигваше.
Литима беше тук, но макар и най-старша, тя с кимване подкани Данлан да вземе далекосъобщителя. Младата жена бързо взе примигващия апарат и го отнесе до малка масичка за писане край катедрата. Внимателно закачи лист хартия на дъската за писане, сложи мастилничката в нейния отвор, завъртя я да прилегне на място и отпусна спирачката. Светлооките жени работеха много ловко само със свободната си ръка.
Данлан седна и леко притеснена погледна Далинар. Той, разбира се, нямаше доверие в нея — тя спокойно можеше да шпионира за някого от другите върховни принцове. За съжаление, след заминаването на Ясна в лагера нямаше жена, на която да се довери.
— Готова съм, Сиятелни господарю — каза Данлан. Имаше гърлен хриплив глас, тъкмо по вкуса на Адолин. Далинар се надяваше поне да не е толкова блудкава като другите, които младежът си подбираше.
— Продължавайте — отговори Далинар и с жест подкани Навани да седне в едно от меките кресла. Другите жени седнаха на пейката.
Данлан завъртя камъка на далекосъобщителя на едно зъбче, за да потвърди, че съобщението е прието. После провери либелите отстрани на дъската за писане — това бяха малки масленички с мехурче в средата, с чиято помощ тя можеше да изравни напълно дъската. Накрая намастили писалката и я сложи в точката горе вляво на страницата. Изправи писалката и с палец завъртя камъка още веднъж. После прибра ръката си.