Далекосъобщителят остана на място с опряно в хартията връхче, сякаш хванат от невидима ръка. После започна да пише — както пишеше самата Ясна някъде далеч от тук със свързания с този апарат.
Далинар застана до масата за писане и скръсти ръце. Видя, че близостта му смущава Данлан, но беше твърде нетърпелив да приеме съобщението, та да седне.
Почеркът на Ясна беше елегантен, разбира се — Ясна винаги довеждаше нещата до съвършенство. Далинар се приведе напред, когато познатите, ала неразбираеми, редове в ярко виолетово се появиха на страницата. Над скъпоценния камък се издигаше лек червеникав дим.
Писалката спря и замръзна на място.
— Чичо — подхвана Данлан, — предполагам, че си добре.
— Наистина — отговори Далинар. — Околните добре се грижат за мен. — Тези думи бяха код, който да покаже на Ясна, че той не се доверява — или поне не познава — всички, които слушат сега. Ясна трябваше да внимава и да не праща нищо прекалено деликатно.
Данлан взе далекосъобщителя и завъртя камъка, после записа думите и те веднага тръгнаха отвъд океана към Ясна. Още ли беше в Тукар? Когато написа всичко, Данлан върна писалката в горния ляв ъгъл на страницата — и двата апарата трябваше да са там, за да може Ясна да продължи разговора — и завъртя камъка в предишното положение.
— Както очаквах, стигнах до Карбрант — прочете Данлан. — Тайните, които търся, са твърде мъгляви дори за Паланеума, но тук попадам на намеци за тях. Примамливи фрагменти. Елокар добре ли е?
Намеци? Фрагменти? От какво? Ясна наистина обичаше да драматизира, макар при нея да не беше толкова натрапчиво, колкото при Елокар.
— Брат ти доста се постара да бъде убит от едно пропастно чудовище преди няколко седмици — отговори Далинар. Адолин, който се беше облегнал на книжния шкаф, се усмихна при тези думи. — Ала явно Вестителите бдят над него. Той е добре, обаче ти липсваш силно на всички тук. Сигурен съм, че Елокар би могъл да се възползва от съветите ти. Изключително много разчита на Сиятелната Лалаи за писар.
Може би това щеше да накара Ясна да се върне. Не се обичаха много с братовчедката на Садеас, която в отсъствието на кралицата беше главен писар на Елокар.
Данлан бързо записа думите на Далинар. Навани се прокашля.
— О — додаде Далинар, — прибавете и това: майка ти отново е тук, във военните лагери.
Не след дълго далекосъобщителят сам написа: „Предай почитанията ми на майка. Стой на разстояние от нея, чичо. Тя хапе.“
Навани изсумтя, а Далинар осъзна, че не е предупредил Ясна, че майка й всъщност слуша разговора. Той се изчерви, когато Данлан продължи със съобщението:
— Не мога да говоря за работата си по далекосъобщителя, но все повече се притеснявам. Има нещо тук, скрито просто от количеството натрупани исторически свидетелства.
Ясна беше вериститалианка. Навремето беше обяснила на чичо си какво означава това. Вериститалианките бяха учени от орден, който опитва да открие истината в миналото. Искаха да създадат непредубедена фактология на събитията, на основата на която да се правят допускания за бъдещи действия. Далинар не беше наясно защо смятат, че се различават от обикновените историци.
— Ще се върнеш ли? — попита Далинар.
— Не мога да кажа — прочете отговора Данлан, — не смея да прекратя изследванията си. Но скоро може да дойде време, когато няма да смея да стоя далеч от лагера.
Какво?, зачуди се Далинар.
— Както и да е — продължи Данлан, — имам няколко въпроса към теб. Необходимо ми е отново да разкажеш какво се случи преди седем години, когато срещнахте онези първи паршендски съгледвачи.
Далинар се свъси. Въпреки че силите му бяха увеличени от Бронята, работата в изкопа го беше изтощила. Ала не смееше да седне на някой стол, докато е с Броня. Все пак си свали едната ръкавица и прокара пръсти през косата си. Темата на разговора не му беше твърде по сърце, но разсейването беше добре дошло. Причина да отложи вземането на решението, което щеше да промени живота му завинаги.
Данлан го погледна, готова да запише думите му. Защо Ясна иска отново тази история? Не писа ли тя самата разказ за събитията в биографията на Гавилар?
Е, в края на краищата, щеше да му каже защо, а — ако днешните й откровения означаваха нещо — сегашното й изследване щеше да е с голяма стойност. Щеше му се Елокар да има поне малко от нейната мъдрост.