Далинар се изуми за миг — даде си сметка, че вече е решил. По някое време след излизането от изкопа беше спрял да разсъждава дали да абдикира, а само кога да го направи. Това беше правилното решение. Болеше го от него, но беше сигурен. Човек понякога трябваше да прави неща, които не бяха приятни.
Стана заради разговора с Ясна, осъзна той. Разговора за баща й. Сега Далинар действаше като Гавилар към края. Това почти разтърси кралството. Е, Далинар трябваше да се спре, преди да стигне дотам. Може би това, което ставаше с него, беше някакво мозъчно заболяване, наследено от родителите им. То…
— Много си привързан към Ясна — обади се Навани.
Далинар се сепна и отмести поглед от изображението на чудовищата. Беше сметнал, че Навани е излязла с Адолин. А тя беше тук и го гледаше.
— Защо — попита Навани — толкова силно настояваш тя да се върне?
Далинар се обърна към нея и забеляза, че е отпратила двете си млади придружителки заедно с писарите. Сега двамата бяха сами.
— Навани. Това е непристойно.
— Ами. Ние сме едно семейство. А аз имам въпроси към теб.
Далинар се поколеба, после застана в средата на стаята. Навани беше до вратата. За щастие, придружителките й бяха оставили фоайето отворено, а оттатък имаше двама гвардейци. Положението не беше идеално, но доколкото Далинар виждаше гвардейците, а те виждаха него, разговорът му с Навани беше почти благоприличен.
— Далинар? Ще ми отговориш ли? Защо имаш такова доверие в дъщеря ми, когато почти всички други я ругаят?
— Смятам, че това отношение на хората към нея е препоръка.
— Тя е еретичка.
— Тя отказа да се присъедини към някое от светилищата, защото не вярва в проповядваното от тях. Вместо да прави привидни компромиси, тя беше честна и отказа да прави неща, в които не вярва. Намирам, че това означава чест.
Навани изсумтя.
— Вие сте като два пирона в една дъска. Остри, твърди и адски трудни за измъкване.
— Сега трябва да си вървиш — каза Далинар и кимна по посока на фоайето. Изведнъж се почувства особено изтощен. — Хората ще почнат да говорят.
— Нека говорят. Трябва ни план, Далинар. Ти си най-важният върховен принц в…
— Навани — прекъсна я той, — ще се оттегля в полза на Адолин.
Тя примигна от изненада.
— Ще се оттегля веднага, щом успея да уредя необходимите неща. Ще отнеме само няколко дни. — Почувства се странно, когато каза това, сякаш изговарянето на думите правеше решението реално.
Навани изглеждаше огорчена.
— О, Далинар — прошепна тя. — Това е ужасна грешка.
— Аз правя тази грешка. И се налага да повторя молбата си. Имам да мисля за много неща, Навани, и точно сега не мога да се занимавам с теб. — Той посочи вратата.
Навани завъртя очи, но излезе, както беше помолена. Затвори вратата зад гърба си.
Това е то, помисли Далинар и изпусна продължителна въздишка. Взех решението.
Беше прекалено уморен да свали Бронята сам, затова се отпусна и седна на пода, облегнал глава на стената. На сутринта щеше да каже на Адолин, а на празненство до една седмица щеше да обяви решението пред всички. След това щеше да се върне в своите земи в Алеткар.
Свърши се.
Интерлюдии
Рисн ∗ Аксис ∗ Сет
I-4
Рисн
Рисн неохотно слезе от водещата кола на кервана. Краката й стъпиха върху мека неравна повърхност, която леко поддаде под тежестта. Това я накара да потръпне. На всичко отгоре прекомерно гъстата трева не се оттегли, както би трябвало. Рисн тропна с крак няколко пъти. Тревата си направи труда само да трепне.
— Няма да помръдне — обади се Встим. — Тукашната трева не се държи като тревата по други места. Сигурно си чувала за това.
Възрастният мъж седеше под светложълтия навес на колата, положил ръка на преградата. В другата ръка държеше няколко тефтера. Една от дългите му бели вежди беше заметната зад ухото, а другата висеше край лицето му. Имаше предпочитание към твърдо колосаните роби в синьо и червено и коничните шапки с плосък връх. Това беше класическото облекло на тайленски търговец — излязло от мода още преди няколко десетилетия, ала все още забележително.
— Чувала съм за тревата — отговори му Рисн. — Само че е толкова странно. — Тя отново пристъпи и обиколи колата. Да, чувала беше за тревата в Шиновар, но смяташе, че тя е просто ленива. Че хората говорят, че не мърда, защото го прави прекалено бавно.