— Ах — зарадва се Треш и приклекна да разгледа стоката. — Прекрасно!
— Нито частица от метала не е добита от руда — обясни Встим. — Нито една скала не е била раздробена или стопена, за да се извади металът, Треш. Получен е от черупки, кори или клони. В потвърждение разполагам със свидетелство, подпечатано от петима отделни тайленски нотариуси.
— Нямаше нужда да правиш такова нещо — отговори Треш. — Отдавна си спечелил доверието ни.
— По-добре да съм точен. Търговец, който е небрежен при договарянето, има врагове, а не приятели.
Треш се изправи и плесна три пъти с ръце. Мъжете в кафяво със сведени погледи свалиха задната страна на една от каруците и показаха кошовете вътре.
— Останалите, които идват при нас — отбеляза Треш, докато вървяха към каруцата, — като че ли се интересуват само от конете. Всеки иска да купува коне. Но не и ти, приятелю. Защо?
— Изискват много грижи — отговори Встим. — Пък и често няма добра възвръщаемост за толкова скъпо вложение.
— И това не се отнася за тези тук? — попита Треш и вдигна един от леките кошове. Вътре имаше нещо живо.
— Съвсем не. За пилетата мога да взема добра цена и те искат малко грижи, стига да ги нахраниш.
— Донесли сме ти много пилета. Не мога да повярвам, че ги купуваш. Те изобщо не струват толкова, колкото си мислите вие, чужденците. А вие ни давате срещу тях метал! Метал, който не е омърсен от унищожаването на скали. Истинско чудо.
Встим вдигна рамене.
— Там, откъдето идвам, тези боклуци не струват нищо. Правят се от ардентите с помощта на Превръщателите. Не могат да правят храна, защото ако сбъркат, тя става отровна. Затова превръщат отпадъците в метал и го изхвърлят.
— Но той може да се обработва!
— Че защо да го обработваш, когато можеш да издялаш предмета от дърво точно както го искаш и след това да го Превърнеш?
Треш само умислено поклати глава. Рисн на свой ред наблюдаваше с почуда. Това беше най-безумната търговска сделка, която тя беше виждала през живота си. Обикновено Встим спореше и се пазареше жестоко. А тук преспокойно разкриваше, че стоката му нищо не струва!
Всъщност и по-нататък в разговора двамата мъже доста се потрудиха да обясняват колко безполезни са стоките им. Най-сетне се споразумяха — макар че Рисн не разбра как — и скрепиха сделката с ръкостискане. Няколко от войниците на Треш почнаха да разтоварват кошове, пълни с пилета, платове и пастърми от рядко срещани меса. Други пък се заловиха да откарат металните отпадъци.
— Не би могъл да ми продадеш някой войник, нали? — попита Встим, докато чакаха.
— Опасявам се, че не могат да се продават на чужденци.
— Но нали ми продаде един…
— Това беше преди близо седем години! — през смях отвърна Треш. — И не спираш да ме питаш!
— Нямаш представа колко пари взех за него. А ти всъщност ми го даде срещу нищо.
— Той беше Неверен — отговори Треш и вдигна рамене. — Не струваше съвсем нищо. Ти ме принуди да взема нещо в замяна, но ще ти призная, че трябваше да хвърля печалбата в реката. Не можех да приема пари за един Неверен.
— Е, предполагам, че не бива да се обиждам от това — рече Встим и се почеса по брадичката. — Но ако ти попадне друг, съобщи ми. Това беше най-добрият ми слуга. Все още съжалявам, че го продадох.
— Няма да забравя, приятелю. Но според мен не е вероятно да имаме друг като него. — Треш като че ли се поразсея. — Истината е, че се надявам никога да нямаме друг като него…
След размяната на стоките, двамата отново си стиснаха ръцете, а после Встим се поклони на фермера. Рисн опита да се поклони по същия начин и си спечели усмивки от Треш и неколцина от хората му, които бъбреха на своя приличен на шепот шински език.
Толкова дълго и скучно пътуване за такава кратка сделка. Но Встим беше прав; на изток тези пилета щяха да се продават за доста сфери.
— Какво научи? — попита майсторът, докато се връщаха към колата.
— Че шин са странни.
— Не — отвърна Встим, но гласът му не беше строг. Той никога не се показваше строг. — Те просто са различни, дете мое. Странни са хората, които действат безразсъдно. Треш и неговият род са всичко друго, но не и безразсъдни. Даже са малко прекалено стабилни. Външният свят се променя, а шин явно твърдо се решили да си останат същите. Опитах да им предложа фабриали, но те казаха, че не са им нужни. Или не са богоугодни. Или са прекалено свещени, та да ги ползват.