— И това го казва човекът, който едва не събори едно от най-великите кралства в Рошар?
— Това го казва човекът, който извърши едно от най-отвратителните убийства в Рошар — поправи го Сет.
Събеседникът му изсумтя презрително.
— Стореното от теб е само лек ветрец в сравнение с бурята от убийства, която Броненосците стоварват на бойното поле всеки ден. А тяхното пък е нищо в сравнение с онова, на което ти си способен.
Сет започна да се отдръпва.
— Къде отиваш? — попита фигурата.
— Гавашав е мъртъв. Трябва да се върна при моя господар.
Нещо тропна на пода. Сет се извъртя и насочи Меча надолу. Фигурата беше пуснала нещо обло и тежко. То се търкулна към Сет.
Още една глава. Тя полегна на една страна. Сет застина, когато видя лицето. Тлъстите бузи бяха зацапани с кръв; мъртвите очи бяха широко отворени от ужас: Макек.
— Как? — поиска да узнае Сет.
— Ние го заловихме малко след като ти тръгна.
— Ние ли?
— Слугите на твоя нов господар.
— А Клетвеният ми камък?
Фигурата разтвори длан и разкри един скъпоценен камък, който се крепеше на оплетена около пръстите верижка. До него лежеше Клетвеният камък на Сет. Лицето на непознатия бе тъмно; той носеше маска.
Сет пусна Меча и падна на коляно.
— Какви са твоите заповеди?
— На масата има един списък — отговори мъжът и скри в ръка Клетвения камък. — Там са изложени желанията на твоя господар.
Сет се изправи и отиде до масичката. До главата, която лежеше в чиния, за да се събира там кръвта, имаше лист хартия. Сет го взе и струящата от него Светлина разкри двадесетина имена, изписани с шрифта, който ползваха войниците в неговата родина. До някои от имената беше посочено как трябва да се извърши убийството.
В името на вътрешната слава, рече си Сет.
— Та това са най-могъщите хора в света! Шестима върховни принцове? Селайски геронтарх? Кралят на Я Кевед?
— Време е да спреш да похабяваш таланта си — отговори непознатият. Отиде до далечната стена и опря ръка на нея.
— Това ще предизвика хаос — прошепна Сет. — Борби. Война. Объркване и болка, каквито светът рядко е виждал.
Скъпоценният камък в ръката на мъжа проблесна. Стената изчезна и се превърна в дим.
Тъмната фигура се обърна към Сет.
— Истина е. Нашият господар нареди да приложиш тактиката, която ти донесе такъв успех в Алеткар навремето. Когато свършиш, ще получиш следващите заповеди.
После излезе през отвора в стената и остави Сет сам с ужаса му. Това беше неговият кошмар. Да попадне в ръцете на хора, които разбират способностите му и имат амбицията да ги използват. Остана неподвижен дълго след като Светлината му свърши.
След това почтително сгъна листа. Изненада се, че ръцете му са толкова спокойни. Трябваше да трепери.
Защото скоро целият свят щеше да се разтърси.