Оказа се останала без дъх, притиснала подвързания с кожа скицник към гърдите си, докато докерите теглеха кораба в пристанището. Карбрант беше огромен. Построен на стръмен хълм, градът беше клиновиден, сякаш издигнат в голяма цепнатина, с отворената страна към океана. Сградите бяха солидни, с квадратни прозорци и изглежда бяха построени от някаква глина или хоросан. Може би крем? Боядисани бяха в светли цветове — най-често червени и оранжеви, но тук-там имаше и сини и жълти.
Вече чуваше чистите гласове на камбаните, поклащащи се на вятъра. Трябваше да наведе глава назад, за да погледне най-високата част на града; Карбрант надвисваше над нея като планина. Колко ли хора живееха в подобно място? Хиляди? Десетки хиляди? Тя отново потръпна — уплашена, но развълнувана — после усърдно примигна и запечата образа на града в паметта си.
Наоколо сновяха моряци. Насладата на вятъра беше тесен едномачтов кораб, който едва побираше нея, капитана, съпругата му и шестчленния екипаж. В началото изглеждаше толкова малък, но капитан Тозбек беше спокоен и предпазлив, отличен моряк, макар и езичник. Внимателно водеше кораба край брега и винаги намираше защитени заливчета, където да го скрие от бурите.
Капитанът наглеждаше моряците, докато привързваха кораба в пристана. Тозбек беше нисък, на ръст колкото Шалан, а дългите си бели тайленски вежди носеше някак чудновато заострени. Сякаш над очите имаше две поклащащи се ветрила, всяко по една стъпка дълго. Носеше просто плетено кепе и черна дреха със сребърни копчета. Шалан си беше представяла, че капитанът е получил белега на брадичката си в свирепа морска битка с пирати. Предния ден с разочарование узна, че е получен от някакво хлабаво въже на кораба при лошо време.
Съпругата на капитана, Ашлв, вече слизаше по трапа и отиваше да регистрира кораба им. Капитанът забеляза, че Шалан го гледа изучаващо, и се приближи. Беше делови партньор на нейната фамилия, доверено лице на баща й от години. Това бе добре, защото планът, скроен от Шалан и братята й, не предвиждаше тя да вземе със себе си придружителка или гувернантка.
Този план изнервяше Шалан. Много, много я изнервяше. Тя ненавиждаше двуличието. Но финансовото положение на дома им… Нужно им беше забележително наливане на пари или някакъв друг път във веденската дворцова политика. В противен случай нямаше да оцелеят до края на годината.
Първата работа преди всичко, помисли Шалан и се насили да се успокои. Намери Ясна Колин. Ако пак не се е преместила без тебе.
— Изпратих един слуга от Ваше име, Ваше Сиятелство — рече Тозбек. — Ако принцесата още е тук, скоро ще го знаем.
Шалан кимна признателно, все още стиснала скицника. В града имаше хора навсякъде. Някои носеха познатото облекло — панталони и закопчани отпред ризи за мъжете, поли и ярки цветни блузи за жените. Тези хора можеше да са от родината й, Я Кевед. Но Карбрант беше свободен град. Малък, политически крехък град-държава, с незначителна територия — ала пристанищата му бяха отворени за всички преминаващи кораби и градът не задаваше въпроси за националността или статута. Хората се стичаха в него.
Затова много от онези, които видя, бяха екзотични. Онези облекла от едно парче плат бяха на мъжете или жените от Ташикк, страна далече на запад. Дългите дрехи, спуснати до глезените и отворени отпред като пелерини… откъде бяха те? Рядко беше виждала толкова парши, колкото работеха в пристанището и пренасяха стоките на гръб. Подобно на паршите, които баща й притежаваше, и те бяха набити и с дебели крайници, със странна мраморна кожа — някои части бяха бледи или черни, други — наситено алени. Шарката беше различна при всеки.
След като преследва Ясна Колин близо шест месеца, Шалан започваше да мисли, че никога няма да я хване. Избягваше ли я принцесата? Не, това не изглеждаше вероятно — просто Шалан не беше достатъчно важна, та Ясна да я чака. Нейно Сиятелство Ясна Колин беше една от най-могъщите жени на света. И една от най-скандалните. Единственият член на правоверно кралско семейство с откровено еретични възгледи.
Шалан опита да не се притеснява. Най-вероятно щяха да открият, че Ясна отново е заминала. Насладата на вятъра щеше да пренощува в пристанището и Шалан щеше да договори цената на пътуването до следващото място — доста намалена заради вложенията на баща й в кораба на Тозбек.