— Ваше Сиятелство? — чу се глас.
Шалан се обърна и видя, че слугата се е върнал.
— Насам, Ваше Сиятелство.
Тя кимна на слугата и той бързо я поведе надолу по пълния с хора коридор. Шалан прехвърли мислите си върху това как да се представи на Ясна. Тази жена беше легенда. Дори Шалан, която живееше в отдалечено имение в Я Кевед, беше чувала за бляскавата еретичка, сестрата на алетския крал. Ясна беше само на тридесет и четири години, ала мнозина смятаха, че отдавна щеше да е получила шапката на учен магистър, ако не беше нейното гласно разобличаване на религията. По-точно, тя отричаше светилищата — разните религиозни конгрегации, в които участваха правоверните воринци.
Неприличните духовитости тук нямаше да свършат работа на Шалан. Трябваше да е безупречна. Да бъде взета за повереница от някоя именита жена беше най-добрият начин да се обучи в женските изкуства — музика, рисуване, писане, логика и природни науки. Доста приличаше на обучението на младежа в почетната гвардия на тачен от него Сиятелен господар.
Първоначално Шалан беше писала на Ясна с молба да я вземе за повереница от отчаяние; всъщност не очакваше утвърдителен отговор от жената. Изуми се, когато получи отговор, с който Ясна изискваше от нея да й се представи две седмици по-късно в Думадари. Оттогава Шалан я преследваше.
Ясна беше еретичка. Щеше ли да поиска от Шалан да се отрече от религията си? Шалан се съмняваше, че ще може да стори това. Воринското учение за човешката Слава и Призвание беше едно от малкото й убежища в трудните дни, когато баща й беше най-лош.
Свърнаха в по-тесен коридор и навлязоха все по-надалече от основния корпус на сградата. Най-сетне старшият слуга спря на един ъгъл и с жест прикани Шалан да продължи. От коридора вдясно се чуваха гласове.
Шалан се поколеба. Понякога се чудеше как се стигна дотук. Тя беше тихата, кротката, най-малката от петте деца и единственото момиче. Закриляна и пазена цял живот. А сега надеждите на цялата фамилия лежаха на плещите й.
Баща им беше мъртъв. И беше изключително важно това да остане в тайна.
Тя не желаеше да мисли за този ден — почти го беше изличила от ума си и се учеше да мисли за други неща. Но последиците от загубата не можеха да се пренебрегват. Баща й беше дал много обещания — някои сделки, някои подкупи, част от последните прикрити под формата на първите. Домът Давар дължеше големи суми пари на голям брой хора и без баща й, който да усмирява кредиторите, те щяха да започнат да искат своето.
Нямаше към кого да се обърне. Семейството — главно заради баща й — беше ненавиждано дори от съюзниците си. Върховният принц Валам, Сиятелният господар, на когото бяха васали, беше болнав и вече не ги закриляше както преди. Когато се разчуеше, че баща й е мъртъв и семейството е разорено, щеше да дойде краят на дома Давар. Щяха да бъдат погълнати и подчинени на друга фамилия.
Като наказание щяха да ги окрадат. Всъщност недоволните кредитори можеше и да ги убият. От Шалан зависеше това да не се случи и първата стъпка идваше с Ясна Колин.
Шалан пое дълбоко дъх и пристъпи зад ъгъла.
4
Пустите равнини
„Умирам, нали? Лечителю, защо взимаш кръвта ми? Кой е този до тебе, със сбръчканата глава? Виждам далечно слънце, тъмно и студено, как свети в черно небе.“
— Защо не плачеш? — попита вятърното духче.
Каладин седеше, опрял гръб в ъгъла на клетката, и гледаше надолу. Дъските на пода пред него бяха нацепени, сякаш някой ги беше дълбал с нокти. Нацепените места бяха потъмнели там, където кръвта беше попила в сухото сиво дърво. Безплоден и измамен опит за бягство.
Фургонът продължаваше да върви. Едно и също всеки ден. Събуждаш се изтръпнал и с болки, след като си спал на пресекулки без постеля и завивка. Фургон по фургон пускаха робите да се разтъпчат и облекчат с железните окови на краката. После ги събираха, даваха им сутрешната помия и фургоните продължаваха по пътя си до следобедната помия. Още път. Вечерна помия, после черпак вода преди сън.