След като се поядосва малко на страхливите наемници, Твлкав заобиколи клетката и приближи мястото, където седеше Каладин. Изненадващо, когато заговори, гласът му беше спокоен.
— Виждам, че си умен, дезертьоре. Така стана безценен. Другите ми роби не са тукашни, а и аз не съм идвал по тези краища. Можеш да се пазариш. Какво ще искаш в замяна, ако ни водиш? Ако се съгласиш с мен, мога да ти обещая едно допълнително хранене всеки ден.
— Искаш да водя кервана?
— Ще приема напътствия.
— Добре. Първо намери висока скала.
— Аха, така ще можеш да огледаш наоколо?
— Не — рече Каладин. — Така ще имам откъде да те хвърля.
Твлкав раздразнено си понамести кепето и приглади една от дългите си бели вежди назад.
— Ти ме мразиш. Това е добре. Омразата ще те държи силен, ще мога да те продам за добри пари. Но не ще можеш да ми отмъстиш, ако нямам възможността да те откарам на пазара за роби. Няма да те оставя да избягаш. Ала може би някой друг ще те остави. Ти искаш да те продам, разбираш ли?
— Не искам отмъщение — каза Каладин. Вятърното духче се върна — за някое време се беше отдалечила, за да разгледа един от странните храсти. Спря във въздуха и почна да крачи около лицето на Твлкав и да го разглежда. Той сякаш не можеше да я види.
Твлкав се свъси.
— Без отмъщение?
— Не върши работа. Отдавна научих този урок.
— Отдавна ли? Та ти си на не повече от осемнадесет години, дезертьоре.
— Добра преценка.
Беше на деветнадесет. Нима бяха минали само четири години, откак постъпи в армията на Амарам? Каладин имаше усещането, че е остарял с дванадесет години.
— Ти си млад — продължи Твлкав. — Можеш да избегнеш тази съдба. Знаят се хора, които са надживели робското клеймо — можеш да изплатиш цената си, разбираш ли. Или да убедиш някой от господарите си да ти подари свободата. Не е чак толкова невероятно.
Каладин изсумтя.
— Никога няма да се отърва от тези знаци, Твлкав. Ти трябва да знаеш, че опитах — и не успях — да избягам вече десет пъти. Има нещо повече от глифите на челото ми, което плаши твоите наемници.
— Миналите провали не означават, че няма бъдеща възможност, да?
— Свършено е с мен. Не ме интересува — той хвърли поглед на роботърговеца. — Пък и сам не си вярваш. Съмнявам се, че човек като тебе ще може да спи нощем, ако мисли, че робите, които е продал, ще се освободят и един ден ще го намерят.
Твлкав се разсмя.
— Може би, дезертьоре. Може би си прав. Или може би аз мисля, че ако ти би се освободил, ще издириш първия, който те е продал в робство, разбираш ли. Върховният господар Амарам, нали той беше? Смъртта му ще ме предупреди и ще мога да избягам.
Откъде знаеше? Откъде беше чул за Амарам? Ще го намеря, помисли Каладин. Ще го изкормя с голи ръце. Ще откъсна главата от шията му, ще…
— Да — обади се Твлкав, докато изучаваше лицето на Каладин. — Значи не беше съвсем честен, когато каза, че не жадуваш отмъщение. Виждам.
— Откъде знаеш за Амарам? — попита Каладин начумерено. — Оттогава съм сменил господарите половин дузина пъти.
— Хората говорят. Роботърговците говорят повече от повечето хора. Трябва да сме приятели помежду си, разбираш ли, понеже никой не може да ни трае.
— Значи знаеш, че не нося това клеймо заради дезертьорство.
— Ах, но трябва да се преструваме, че е за това, разбираш ли. Хората, които са извършили тежки престъпления, не се продават добре. Бездруго ще е трудно да ти взема прилична цена с този глиф шаш на главата. Ако аз не мога да те продам, тогава ти… е, не би си пожелал подобно положение. Така че ще играем играта заедно. Аз ще казвам, че си дезертьор, ти нищо няма да казваш. Играта е лесна, мисля.
— Това е незаконно — рече Каладин.
— Ние да не сме в Алеткар случайно? Тук няма закон. На всичко отгоре дезертьорството е официалната причина, по която те продадоха. Твърдиш ли друго, само ще спечелиш име на лъжец.
— А за тебе — само главоболия.
— Но ти току-що ми каза, че не таиш желание да ми отмъщаваш.
— Може и да затая.
Твлкав се разсмя.
— А, ако не е станало досега, може никога да не стане! Пък и не заплаши ли да ме хвърлиш от някоя скала? Мисля, че вече имаш желанието да ми отмъстиш. Но сега ние трябва да обсъдим как да продължим. Картата ми се сблъска с ненавременно унищожение, разбираш ли.