— Разбирам. И на родителите си ли говорите така предизвикателно?
Шалан потръпна. Прекараното с моряците време й беше развързало езика прекалено много. Мигар беше пропътувала целия път само, за да обиди Ясна? Помисли за братята си у дома — обеднели и с мъка поддържащи излинялата фасада. Щеше ли да й се наложи да се върне при тях победена, проиграла тази възможност?
— Не говорех с тях така, Ваше Сиятелство. Не биваше и с Вас да говоря по този начин. Извинявам се.
— Е, поне сте достатъчно скромна да признаете грешката си. Все пак съм разочарована. Как така майка Ви е сметнала, че сте готова за повереница?
— Майка ми почина още, когато бях дете, Ваше Сиятелство.
— И баща Ви не след дълго се ожени повторно. За Малисе Гевелмар, вярвам.
Шалан се стресна от нейната осведоменост. Домът Давар беше древен, но силата и значението му бяха посредствени. Това, че знаеше името на мащехата на Шалан, говореше много за Ясна.
— Мащехата ми почина неотдавна. Не тя ме прати за Ваша повереница. Аз сама поех инициативата.
— Моите съболезнования — рече Ясна. — Вероятно би трябвало да сте при баща си, да наглеждате именията и да го утешавате, а не да ми губите времето.
Мъжете пред тях свърнаха в поредния страничен пасаж. Ясна и Шалан ги последваха и влязоха в по-малък коридор с червено-жълт килим със сложна шарка и огледала по стените.
Шалан се обърна към Ясна.
— Баща ми няма нужда от мен. — Е, това си беше истина. — Но аз имам голяма нужда от Вас, както се доказа и от това събеседване само по себе си. Ако невежеството толкова Ви отвращава, бихте ли подминали с чиста съвест възможността да ме избавите от моето?
— Правила съм го и преди, госпожице Давар. Тази година Вие сте дванадесетата млада жена, която моли да стане моя повереница.
Дванадесет? За една година?, помисли Шалан. А тя допускаше, че жените ще странят от Ясна заради противопоставянето й на светилищата.
Групата достигна до края на тесния коридор, сви зад ъгъла и се озова — за изненада на Шалан — в помещение, където грамаден скален къс беше паднал от тавана. Десетина адютанта стояха тук и някои от тях бяха видимо притеснени. Какво ставаше?
Очевидно доста от камънака беше разчистен, но отворът в тавана зееше застрашително. През него не се виждаше небето; бяха вървели надолу и вероятно бяха далеч под земята. Масивен камък, по-висок от човешки ръст, беше паднал върху една врата вляво. Нямаше как да се влезе в стаята зад тази врата. На Шалан й се стори, че долавя гласове от другата страна. Кралят пристъпи към камъка и заговори с успокояващ глас. Извади кърпичка от джоба си и попи набръчканото си чело.
— Опасностите на живота в сграда, която е изсечена направо в скалата — рече Ясна и пристъпи напред. — Кога стана това? — Очевидно не беше повикана в града специално заради това; кралят просто се възползваше от присъствието й.
— При последната буря, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той поклати глава, при което увисналите му тънки бели мустаци потрепериха. — Придворните архитекти може би ще успеят да проправят път към стаята, но това ще отнеме време, а според изчисленията следващата буря ще започне само след няколко дни. Освен това, разтрошаването на камъка може да причини ново срутване на тавана.
— Мислех, че Карбрант е защитен от бурите, Ваше Величество — рече Шалан, а Ясна й метна строг поглед.
— Градът е защитен, млада жено — отговори кралят, — но планината зад нас е доста изложена. Понякога има срутвания, които могат да разтърсят целия склон на планината. — Той погледна към тавана. — Кухините са доста редки и мислехме, че тази зона е напълно безопасна, обаче…
— Обаче това е скала — вметна Ясна — и няма как да се определи дали точно под повърхността няма някоя слаба жилка. — Тя разгледа каменния блок, паднал от тавана. — Трудно ще е. Вероятно ще загубя много ценен ключов камък.
— Аз… — поде кралят и отново попи чело. — Само да имахме Вълшебен меч…
Ясна го прекъсна с махване на ръка.
— Не целях да предоговоря условията по сделката ни, Ваше Величество. Достъпът до Паланеума си струва цената. Благоволете да пратите някого за мокри кърпи. Накарайте повечето слуги да се преместят в другия край на коридора. Може би Вие самият ще искате да чакате тук.
— Ще остана — каза кралят и това накара адютантите му да възразят. Възрази и един грамаден мъж с черна кожена кираса, вероятно кралски телохранител. Кралят ги смълча с едно вдигане на сбръчканата си ръка. — Няма да се крия като страхливец, когато внучката ми е хваната в капан.