Както вървеше, не можа да не забележи знамето, което се вееше над лагера. Същият символ красеше куртките на войниците — жълта двойка глифи във формата на кула и чук на тъмнозелен фон. Това беше знамето на върховния принц Садеас, господарят на каладиновия роден край. Иронията на съдбата ли бе довела Каладин тук?
Наоколо лениво се мотаеха войници — дори и такива, които явно трябваше да са на служба — а улиците в лагера бяха заринати със смет. Хората от обоза бяха многобройни — уличници, работнички, бъчвари, бакали и пастири. Имаше дори деца — търчаха из улиците на този полулагер-полуград.
Имаше и парши. Носеха вода, копаеха окопи, мъкнеха торби. Това изненада Каладин. Нима не воюваха срещу парши? Не се ли тревожеха, че тези тук ще въстанат? Очевидно не. Тукашните парши работеха така кротко, както онези в родния му Огнекамък. Може би имаше смисъл. В армиите у дома му алети се биеха срещу алети, така че защо да няма и парши от двете страни?
Войниците отведоха Каладин чак в североизточния край на лагера. Това отне известно време. Макар създадените от Превръщателите каменни казарми да бяха съвършено еднакви, очертанието на лагера беше видимо накъсано, като планински зъбери. По стар навик той запомни пътя. Ето, надвисналата над тях обиколна стена беше очукана от безброй бури и през нея се откриваше ясна гледка на изток. Онова парче открита земя можеше да послужи отлично за събирането на войската, преди тя да се отправи надолу по склона към същинските Пусти равнини.
В северния край имаше вторичен лагер с няколко десетки казарми, а по средата имаше склад за дървен материал, пълен с дърводелци. Те режеха няколко от яките дървета, които Каладин беше забелязал из равнините извън лагера — обелваха влакнестата кора и разбичваха стволовете на дъски. Друга група дърводелци сглобяваха от дъските някакви грамадни съоръжения.
— Дърводелци ли ще сме? — попита Каладин.
Единият от войниците се изсмя грубиянски.
— Отивате в отрядите на мостовете.
Той посочи една група от окаяни на вид мъже, които седяха по камъните в сянката на казармата и изгребваха с пръсти храна от дървени купи. Храната отчайващо приличаше на помията, с която Твлкав хранеше своите роби.
Един от войниците пак бутна Каладин напред и той се запрепъва по тясната падинка и я прекоси. Последваха го останалите деветима роби, подкарвани от войниците. Никой от насядалите около казармите хора не ги погледна. Облечени бяха в кожени елеци и прости гащи, някои носеха мръсни шарени ризи, други бяха с голи гърди. Бяха мърляви и злощастни и не изглеждаха много по-добре от робите, но поне привидно бяха в по-прилично физическо състояние.
— Новобранци, Газ — провикна се един от войниците.
Някакъв мъж се изтягаше на сянка, по-далечко от хранещите си. Той се обърна и показа лицето си, толкова набраздено с белези, че брадата му никнеше на кръпки. Беше едноок — здравото око беше кафяво — и не се затормозяваше да носи превръзка. Белите възли на раменете му сочеха, че е сержант. Беше жилав, но як, което говореше на Каладин, че човекът знае как да се оправя на бойното поле.
— Тия хърби? — отвърна Газ, като приближи, предъвквайки нещо. — Че те и една стрела не могат да спрат.
Войникът до Каладин вдигна рамене и после го бутна пак напред за по-сигурно.
— Сиятелната Хашал каза да направиш нещо специално за този тука. Останалите — както прецениш. — Войникът кимна на другарите си и всички се отдалечиха в тръс.
Газ огледа робите. Накрая се спря на Каладин.
— Имам военен опит — каза Каладин. — В армията на Върховния господар Амарам.
— Хич не ме интересува — прекъсна го Газ и изплю нещо тъмно на земята.
Каладин се поколеба.
— Когато Амарам…
— Пак го споменаваш — тросна се Газ. — Служил си при някакво незначително феодалче, а? Очакваш това да ме впечатли?
Каладин въздъхна. И преди се беше сблъсквал с хора от този род — дребен сержант без изгледи за повишение. Едничкото му удоволствие в живота идеше от властта над онези, които бяха по-нещастни и от него. Е, така да бъде.
— Имаш робско клеймо — изсумтя Газ. — Съмнявам се, че си хващал копие. Пък и да си, сега ще ти се наложи да благоволиш да постъпиш при нас, Твоя милост.