Оказа се, че не е така. Имаше още нещо. Едно последно мъчение, запазено от света само за Каладин.
Това мъчение се наричаше Мост Четири.
7
Всичко разумно
„В пламъци са. Горят. Когато идват, донасят мрака, и можеш само да видиш, че кожата им пламти. Гори, гори, гори…“
Шалан забърза по коридора в опалено оранжеви багри. Сега таванът и горната част на стените бяха зацапани от преминаването на черния дим от действието на Ясна с Превръщателя. Шалан се надяваше, че рисунките по стените не са повредени.
По-напред в коридора дойдоха група парши с парцали, ведра и стълби, за да почистят саждите. Щом Шалан мина край тях, те се поклониха, без да продумат. Паршите можеха да говорят, но рядко го правеха. Като дете, Шалан намираше мраморните шарки на кожите им за красиви. Това беше преди забраната на баща й да стои при паршите.
Върна мислите си към задачата. Как щеше да накара Ясна Колин, една от най-силните жени в света, да промени мнението си и да я вземе за повереница? Очевидно жената беше упорита; в продължение на години беше устоявала на опитите на светилищата да постигнат примирие.
Шалан отново влезе в основния корпус на сградата с високия каменен таван и забързаните добре облечени обитатели. Чувстваше се уплашена, но я изкушаваше Превръщателят, който успя да зърне. В последните години нейното семейство, домът Давар, преуспяваше и излизаше от неизвестността. Това се дължеше преди всичко на бащините й политически умения — мнозина го мразеха, но той беше безскрупулен и така стигна далеч. Помогна и богатството, донесено от откриването на важни нови мраморни залежи в земите на Давар.
Шалан не беше достатъчно осведомена, та да таи подозрения за произхода на това богатство. Винаги, щом дадена кариера бе изтощена, баща й излизаше със своя земемер и откриваха нова. Едва след като разпитаха земемера, Шалан и братята й узнаха истината — баща им, използвайки своя забранен Превръщател, създаваше нови залежи в разумни количества. Не толкова, че да изглежда съмнително. Само колкото да донесе парите за прокарването на неговите политически цели.
Никой не знаеше откъде е взел фабриала, който тя сега носеше скрит. Беше неизползваем, повреден в същата катастрофална вечер, когато баща им умря. Не мисли за това, каза си тя настойчиво.
Поръчаха на бижутер поправката на счупения Превръщател, но той вече не действаше. Икономът на техния дом — един от близките довереници на баща им, съветник на име Луеш — беше обучен да го използва, но и той вече не можеше да го накара да работи.
Дълговете и обещанията на баща им бяха чудовищни. Изборът им беше ограничен. Семейството разполагаше с време — може би около година — докато пропуснатите плащания станеха забележителни, а отсъствието на баща им — очевидно. За пръв път отдалеченото местоположение на имотите им даваше предимство и оправдаваше забавянето на съобщенията. Братята й се оправяха някак, пишеха писма от името на бащата, появяваха се тук-там и пускаха слухове, че Сиятелният господар Давар замисля нещо голямо.
Всичко това — за да помогнат на дръзкия й план. Да намери Ясна Колин. Да стане нейна повереница. Да научи къде държи своя Превръщател. После да го замени с повредения.
С новия фабриал те щяха да направят нови кариери и да възстановят богатството си. Щяха да направят храна за войската си. С достатъчно богатство на ръка да погасят дълговете и да подкупват, можеха да обявят смъртта на баща си и да не бъдат съсипани.
В главния коридор Шалан се позабави, докато обмисляше следващия си ход. Планираше нещо много рисковано. Трябваше да избяга, без при това да я заподозрат в кражбата. Макар да беше посветила много мислене на това, още не знаеше как ще успее. Но за Ясна беше известно, че има много врагове. Трябваше да има начин да им се припише „повреждането“ на нейния фабриал.
Тази стъпка щеше да дойде по-късно. Засега, Шалан трябваше да убеди Ясна да я приеме за повереница. Никакъв друг резултат не беше приемлив.
Шалан нервно положи ръце, за да покаже, че е в нужда — скритата ръка сгъната през гърдите и докосваща лакътя на свободната ръка, която беше вдигната с разперени пръсти. Доближи една жена, облечена в добре колосаната бяла риза с връзки и черната пола, които навсякъде бяха отличителни за старшите слуги.