Шалан опря крайчеца на четката до устните си и обмисли следващата стъпка. Духчетата на сътворяването постепенно избледняха и изчезнаха. Носеха се приказки за духчета на логиката — малки буреносни облачета — привличани от нечия отлична аргументация, но Шалан не ги бе виждала никога.
Очаквате доказателство, че съм достойна, продължи Шалан. Желанието ми е да можех да покажа, че обучението ми е по-пълно, отколкото разговорът ни показа. За съжаление нямам основания за такъв аргумент. Имам слабости в образованието. Това е ясно и не подлежи на разумен спор.
Но животът на мъжете и жените е повече от логическа задача; контекстът на житейския им опит е безценен за взимането на добри решения. Моето обучение по логика е под Вашите стандарти, но дори и аз знам, че рационалистите имат такова правило: не може логиката да се прилага абсолютно, когато става въпрос за човешки същества. Ние не сме само мислещи същества.
Следователно, сърцевината на моя аргумент е да дам перспектива към моето невежество. Не чрез оправдание, а чрез обяснение. Вие изразихте неудоволствие, че човек като мен може да е така недостатъчно образован. Какво е правила моята мащеха? Какво са правили моите учители? Защо моето образование е толкова зле организирано?
Фактите са притеснителни. Имах малко учителки и всъщност нямах обучение. Мащехата ми опита, ала самата тя бе необразована. Това е грижливо пазена тайна — много от веденските провинциални домове пренебрегват правилното образование на своите жени.
Когато бях съвсем малка, имах три учителки, но всяка от тях напускаше след няколко месеца и посочваше характера или грубостта на баща ми като причина. Оставена бях сама да си блъскам главата с образованието. Научих каквото можах с четене и попълвах празнотите благодарение на вроденото си любопитство. Но не ще съм в състояние да съпоставям знанията си с някой, получил предимствата на формално — и скъпо — образование.
Защо това да е основание да ме приемете? Защото всичко, което съм научила, е дошло след голяма лична борба. Трябваше да преследвам онова, което другите получаваха наготово. Вярвам, че поради тази причина моето образование — ако и да е ограничено — има повече качество и достойнство. Уважавам Вашето решение, но Ви моля да го преосмислите. Какво бихте предпочели да имате? Повереница, която може да повтори правилните отговори, защото свръхзаплатената учителка я е дресирала да ги знае, или повереница, която е трябвало да се бори и бие за всичко научено?
Уверявам Ви, че едната от тези двете ще цени вашите напътствия много повече от другата.
Вдигна четката. Като се позамисли, аргументацията й се стори несъвършена. Разкриваше своето невежество и очакваше Ясна да я приветства? Все пак, струваше й се, че постъпва правилно, макар писмото да беше лъжа. Лъжа, изградена от истини. Всъщност тя не беше дошла да черпи от знанията на Ясна. Беше дошла да краде.
Съвестта я замъчи и тя едва не смачка писмото. Стъпки в коридора пред нишата я накараха да замръзне. Скочи на крака, завъртя се, притисна скритата ръка до гърдите си. Затърси думи, с които да обясни на Ясна Колин присъствието си тук.
В коридора трепнаха светлини и сенки, после една фигура предпазливо надзърна в нишата. Държеше в шепата си бяла сфера за осветление. Не беше Ясна. Беше мъж, двадесетинагодишен, в проста сива роба. Ардент. Шалан си отдъхна.
Младият човек я забеляза. Лицето му беше тясно, сините очи — проницателни. Брадата му беше подрязана късо и строго, главата му беше обръсната. Заговори я с културен тон.
— Ах, извинете ме, Ваше Сиятелство. Мислех, че това е нишата на Ясна Колин.
— Така е — отговори Шалан.
— О. Вие също я чакате?
— Да.
— Нали няма изключително да Ви притесня, ако почакам заедно с Вас? — имаше лек хердазки акцент.
— Разбира се, че няма, арденте — тя кимна почтително, после набързо взе да събира нещата си, за да освободи място.
— Не мога да заема мястото Ви, Сиятелство! Ще си донеса друг стол.
Тя вдигна ръка да протестира, но той вече беше излязъл. Върна се след малко, понесъл стол от друга ниша. Беше висок, строен и — реши Шалан с известно неудобство — доста хубав. Баща й притежаваше само трима арденти, все възрастни хора. Те пътуваха из земите му, посещаваха селата, помагаха със службата си на хората да постигат Точки в своята Слава и Призвание. Шалан пазеше лицата им в своята сбирка портрети.