Ардентът разположи стола. Позабави се малко, преди да седне, понеже видя какво има на масата.
— Виж ти, виж ти — рече изненадано.
За миг Шалан помисли, че той чете писмото и я връхлетя дразнеща паника. Ала ардентът гледаше трите рисунки, които лежаха на масата и чакаха лакировката.
— Вие ли ги направихте, Ваше Сиятелство?
— Да, арденте — отвърна Шалан и сведе поглед.
— Няма нужда от такива официалности! — каза ардентът, приведе се, намести очилата и заразглежда рисунките. — Моля, аз съм брат Кабсал или просто Кабсал. Наистина така е добре. А Вие сте?
— Шалан Давар.
— В името на златните ключове на Веделедев, Ваше Сиятелство! — възкликна брат Кабсал, докато сядаше. — Ясна Колин ли Ви научи на такова умение с молива?
— Не, арденте — отвърна Шалан, все още права.
— Продължавате да се държите официално — каза той с усмивка. — Кажете ми, толкова ли съм страшен?
— Възпитана съм да показвам уважение към ардентите.
— Е, аз лично намирам, че това уважение е като тор. Използвай го, където трябва, и насажденията ще процъфтят. Насипи го дебело и просто ще се разсмърди. — Очите му проблеснаха.
Нима един ардент — слуга на Всемогъщия — току-що говори за тор?
— Ардентът е представител на самия Всемогъщ. Да Ви демонстрирам липса на уважение ще е като проява на неуважение към Всемогъщия.
— Разбирам. И така ще се държите, ако Всемогъщият Ви се яви тук? Всичките официалности и поклони?
Тя се поколеба.
— Добре де, не.
— Ах, и как бихте реагирали?
— Предполагам, с болезнени крясъци — тя позволи на тази мисъл твърде леко да й се изплъзне. — Понеже е написано, че славата му е такава, щото всеки, който го погледне, тутакси ще изгори и ще стане на пепел.
Ардентът се засмя на това.
— Мъдро казано, наистина. Но моля Ви, седнете.
Тя неохотно седна.
— Изглежда, все още се борите със себе си — каза ардентът и вдигна портрета на Ясна. — Какво трябва да направя, за да Ви успокоя? Да се покача ли на тази маса и да изтанцувам една жига?
Тя примигна от изненада.
— Не възразявате? Добре тогава… — остави портрета и почна да се катери по стола.
— Не, моля Ви! — възкликна Шалан и протегна свободната си ръка.
— Сигурна ли сте? — той огледа преценяващо писалището.
— Да — каза Шалан и си представи как ардентът се олюлява, прави погрешна стъпка, пада от балкончето и лети десетки стъпки надолу към пода. — Моля Ви, обещавам повече да не Ви уважавам!
Той се усмихна, скочи от масата и седна. Заговорнически се приведе към Шалан.
— Заплахата с танца на масата почти винаги работи. Само веднъж ми се наложи да я изпълня и то заради облог с брат Ланин. Магистърът на манастира ни едва не пукна от потрес.
Шалан установи, че се усмихва.
— Вие сте ардент, забранено Ви е да притежавате собственост. На какво се обзаложихте?
— Две дълбоки вдишвания от аромата на зимна роза — отвърна брат Кабсал — и слънчевата топлина по кожата ни. — Усмихна се. — Понякога можем да сме много изобретателни. Годините, прекарани в консервиращата манастирска атмосфера, могат да направят такива неща с хората. Е, щяхте да ми обясните къде се научихте така умело да боравите с молива?
— Практика. Предполагам, че в крайна сметка всеки се научава така.
— Отново мъдри думи. Започвам да се чудя кой от двама ни е ардент. Но сигурно сте имали учител.
— Дандос Помазания.
— Ах, ако някога е имало истински майстор на молива, това е той. Та така, не, че се съмнявам в думите Ви, Сиятелство, но съм доста заинтригуван как Дандос Хералдин Ви е учил да рисувате. Понеже, когато последно проверих, той страдаше от доста смъртоносна и трайна болест. А именно — мъртъв е. От триста години насам.
Шалан се изчерви.
— Баща ми имаше негов учебник.
— И научихте това — Кабсал вдигна рисунката на Ясна — от една книга?
— Хмм… да.
Той пак погледна рисунката.
— Май трябва повечко да чета.
Шалан откри, че се смее на изражението на ардента и взе Спомен — той седи, по лицето му е изписана смесица от удивление и възхищение, докато изучава картината, почесвайки брадата си с пръст.