Кабсал се усмихна със задоволство и остави рисунката.
— Имате ли лак?
— Имам — каза тя и го извади от чантата си. Беше в колба с пулверизатор, като онези, които често се използват за парфюми.
Той взе съдинката и завъртя капачката отпред, после я раздруса и изпробва лака върху китката си. Кимна доволно и се пресегна за рисунката.
— Не бива да допускаме такава картина да е застрашена от зацапване.
— Мога да я лакирам — каза Шалан. — Няма нужда да си правите труда.
— Това не е труд, това е чест. Пък и аз съм ардент. Ние не знаем какво да правим със себе си, когато не сме заети да вършим неща, които другите могат да свършат сами. Най-добре просто да ми угодите. — Той започна да лакира рисунката, като пръскаше внимателно.
Шалан с усилие се удържа да не грабне рисунката от ръцете му. За щастие, той беше внимателен и лакът се полагаше равномерно. Очевидно и преди беше лакирал рисунки.
— Вие сте от Я Кевед, предполагам?
— Заради косата ли? — попита тя и вдигна ръка към червените си кичури. — Или заради акцента?
— Заради отношението Ви към ардентите. Веденската църква безспорно е най-традиционната. Посещавал съм вашата прекрасна страна два пъти; храната понася добре на стомаха ми, но цялото подмазване ме накара да се чувствам неудобно.
— Може би е трябвало да потанцувате по масите.
— Мислех да го направя, но моите братя и сестри арденти от Вашата родина вероятно щяха да се строполят мъртви от смущение. Не бих понесъл да ми тежат на съвестта. Всемогъщият не е добър към онези, които убиват неговите свещеници.
— Аз пък смятах, че на убиването по принцип не бива да се гледа с добро око — отвърна Шалан, докато го наблюдаваше как лакира. Странно й беше да позволи на някой друг да работи по рисунките й.
— Какво мисли Сиятелната Ясна за Вашето изкуство? — попита той и продължи да пръска лак.
— Не смятам, че я интересува — каза Шалан и се свъси при спомена за разговора. — Не личи да цени изобразителните изкуства кой знае колко.
— Така съм чувал. За съжаление това е един от малкото й недостатъци.
— А другият е онази дреболия с нейната ерес?
— Наистина — отговори с усмивка Кабсал. — Трябва да призная, че влязох тук с очакването да срещна безразличие, а не почтителност. Как така постъпихте в нейния антураж?
Шалан се сепна и за пръв път си даде сметка, че брат Кабсал я е взел за някоя от приближените на Сиятелната господарка Колин. Може би за нейна повереница.
— Мътните го взели — промърмори тя.
— А?
— Изглежда, без да искам съм Ви подвела, братко Кабсал. Не съм обвързана със Сиятелната Ясна. Поне засега. Опитвам се да я накарам да ме приеме за повереница.
— Ах — отвърна Кабсал и привърши лакировката.
— Съжалявам.
— За какво? Не сте направили нищо нередно. — Той духна върху рисунката, после я обърна и я показа на Шалан. Беше отлично обработена, без замазани места. — Бихте ли ми направили една услуга, дете мое? — попита Кабсал и остави рисунката настрани.
— Всичко.
Тук той привдигна вежда.
— Всичко разумно — поправи се Шалан.
— Според чий разум?
— Моя, предполагам.
— Жалко — каза той и стана. — Тогава ще се огранича. Дали ще имате добрината да осведомите Сиятелната Ясна, че съм я търсил?
— Тя Ви познава? — Каква работа можеше да има един хердазки ардент със заклетата безбожница Ясна?
— О, не бих казал. Но се надявам да е чувала името ми, защото няколко пъти молих за аудиенция.
Шалан кимна и се изправи.
— Допускам, че желанието Ви е да опитате да я накарате да приеме вярата?
— Тя е неповторимо предизвикателство. Не мисля, че ще мога да търпя сам себе си, ако поне не опитам да я убедя.
— А ние не бихме искали да не се търпите — отбеляза Шалан — понеже противното ще ни върне към ужасния Ви навик почти да убивате арденти.
— Точно така. Както и да е, едно лично послание от Вас може да помогне там, където писмените молби се пренебрегват.
— Аз… съмнявам се.
— Е, ако откаже, това означава само, че ще се върна — усмихна се той. — Надявам се да означава и че ще се срещна пак с Вас. Затова го очаквам с нетърпение.
— Аз също. И съжалявам за недоразумението.