Ясна се съсредоточи върху Шалан и спусна свободната си ръка.
— Не биваше да се държа така гневно с Вас, госпожице Давар — рече тя уморено. — Вие просто проявявахте постоянство, черта, която обикновено уважавам. В името на проблясващите бури, аз самата често съм виновна в упорството. Понякога се оказва най-трудно да приемем у другите онова, на което така държим у себе си. Единственото ми извинение е, че напоследък се подложих на необикновено силно напрежение.
Шалан кимна признателно, макар да се чувстваше ужасно неловко.
Ясна се обърна и загледа тъмнината в Булото.
— Знам какво говорят хората за мен. Бих се надявала да не съм толкова остра, колкото приказват, ала една жена може да има още по-лоша репутация от строгостта. Тя може да послужи добре.
Шалан с усилия си налагаше да не се върти. Трябваше ли да се оттегли?
Ясна несъзнателно поклати глава на някаква своя мисъл, но Шалан не можа да се досети каква ли е тя. Накрая пак се обърна към Шалан и й посочи голямата купа на писалището. Там имаше дузина от сферите на Шалан.
Шалан стреснато вдигна свободната си ръка пред устата. Напълно беше забравила парите. Поклони се на Ясна в знак на благодарност, после бързо прибра сферите.
— Ваше Сиятелство, преди да съм забравила, трябва да спомена, че един ардент — брат Кабсал — дойде да Ви види, докато чаках тук. Пожела да Ви предам, че би искал да разговаря с Вас.
— Не е чудно — каза Ясна. — Явно сте изненадана за сферите, госпожице Давар. Предположих, че чакате отвън, за да си ги приберете. Не е ли това причината все още да се намирате толкова близо?
— Не, Ваше Сиятелство, просто си успокоявах нервите.
— А.
Шалан прехапа устни. Явно принцесата беше преодоляла първоначалния си гняв. Може би…
— Ваше Сиятелство — подхвана Шалан, ужасена от собственото си безочие, — какво мислите за писмото ми?
— Писмо ли?
— Аз… — Шалан погледна писалището. — Под онези книги, Ваше Сиятелство.
Един слуга бързо отмести купчината книги; паршите би трябвало да са ги оставили, без да забележат листа. Ясна взе писмото и изви вежди, а Шалан набързо разкопча чантата си и прибра сферите. После сама се прокле за бързината, понеже нямаше какво друго да прави, освен да стои и да чака Ясна да привърши с четенето.
— Вярно ли е това? — попита Ясна, вдигайки поглед от писмото. — Вие сте самоука?
— Да, Ваше Сиятелство.
— Това е забележително.
— Благодаря, Ваше Сиятелство.
— А писмото беше умен ход. Правилно допуснахте, че бих отговорила на писмена молба. Тя ми показва Вашето умение да си служите с думите, а реториката на писмото доказва, че можете да мислите логично и да се аргументирате добре.
— Благодаря, Ваше Сиятелство — отвърна Шалан и почувства нова вълна надежда, примесена с изтощение. Чувствата й се виеха напред-назад като въже в състезание по теглене.
— Трябваше да оставите бележката за мен и да се оттеглите преди връщането ми.
— Обаче така тя щеше да се загуби под камарата книги.
Ясна вдигна вежда, сякаш искаше да покаже, че не й се нрави да я поправят.
— Отлично. Контекстът на човешкия живот е важен. Обстоятелствата не извиняват липсата на подготовка по история и философия, но към това следва да се прояви снизхождение. Ще Ви разреша да ме помолите отново за място на по-късна дата, привилегия, която никога не съм давала на нито една кандидатка. Когато добиете достатъчна основа по тези два предмета, елате пак при мен. Ако имате задоволително подобрение, ще Ви приема.
Шалан посърна. Предложението на Ясна беше любезно, ала за изпълнението на поставената задача щяха да отидат години. Дотогава домът Давар ще е погубен, земите му — поделени между кредиторите, братята на Шалан и тя самата ще са с отнети титли и вероятно поробени.
— Благодаря, Ваше Сиятелство — каза Шалан и сведе глава.
Ясна кимна в знак, че смята въпроса за приключен. Шалан се оттегли с тихи крачки по коридора и подръпна въженцето да позвъни на носачите.