Ясна почти й беше обещала да я приеме по-късно. За повечето това би било голяма победа. Обучението при Ясна Колин — смятана от някои за най-големия жив учен — би подсигурило светло бъдеще. Шалан би се омъжила изключително изгодно, вероятно за сина на някой от върховните принцове, и пред нея биха се отворили нови кръгове в обществото. Действително, само ако Шалан разполагаше с времето да учи при Ясна, самият престиж на връзката с рода Колин щеше да е достатъчен за спасяването на дома Давар.
Само, ако имаше време.
Най-сетне Шалан излезе от Конклава; отпред нямаше врати, само колонада пред откритото пространство. С изненада установи колко мрачно е навън. Спусна се по главното стълбище, после пое по тясна обработена странична алея, за да не се пречка. Тук бяха насадени декоративни шистокори и някои сортове бяха изкарали ветрилообразните си пипала и ги поклащаха на вечерния ветрец. Няколко лениви духчета на живота — като блестящи зелени прашинки — прехвърчаха от лист на лист.
Шалан се облегна на едно от камъкоподобните растения и пипалата му се отдръпнаха и се скриха. Оттук можеше да гледа надолу към Карбрант, греещите под нея светлини се спускаха като водопад по челото на скалата. Единствената друга възможност за Шалан и братята й беше да бягат. Да изоставят родовите имения в Я Кевед и да дирят убежище. Но къде? Нима бяха останали стари съюзници, които баща й да не е отчуждил?
Пък и този въпрос със странната сбирка карти, които откриха в кабинета му. Какво означаваха? Той рядко обсъждаше своите планове с децата си. Дори съветниците му знаеха много малко. Хеларан, най-големият брат на Шалан, беше по-осведомен, но той беше изчезнал повече от година преди това и баща им го беше обявил за мъртъв.
Както винаги, от мисълта за баща им й призля и тя почувства как болката стяга гърдите й. Вдигна свободната ръка към главата си и внезапно се почувства смазана от тежестта на положението на дома Давар, от собствената си роля и от тайната, която сега носеше, скрита на десет удара на сърцето.
— Ей, млада госпожице! — провикна се някой. Тя се обърна и с изумление видя Ялб, застанал на една скала недалеч от входа на Конклава. Няколко мъже в гвардейски униформи бяха насядали на скалата около него.
— Ялб? — възкликна удивена тя. Трябваше да се е върнал на кораба преди часове. Тя бързо отиде и застана под издадената скала. — Защо си още тук?
Той с усмивка отвърна:
— О, намерих си тука игра на кабери с тези отлични и изтъкнати господа от градската гвардия. Съвсем невероятно беше декорирани служители на закона да ме измамят, та затуй почнахме приятелска игра, докато чаках.
— Но нямаше нужда да чакаш.
— Нямаше нужда също да спечеля осемдесет чипа от тези юнаци — рече през смях Ялб. — Обаче направих и двете.
Мъжете около него далеч не изглеждаха толкова въодушевени. Униформените им оранжеви плащове бяха препасани с бели пояси.
— Добре тогава. Предполагам, че трябва да Ви отведа обратно на кораба — каза Ялб и неохотно струпа сферите на купчинка в краката си. Те блестяха в разни цветове. Светлинките им бяха слаби — това бяха само дребни пари — но печалбата беше внушителна.
Шалан отстъпи, когато Ялб скокна от скалата. Другарите му възнегодуваха, че си тръгва, но той посочи Шалан.
— Нима ще ме накарате да оставя светлоока дама с нейното положение да върви сама до кораба? Въобразявах си, че сте мъже на честта!
Това сложи край на протестите им.
Ялб се подсмихна на себе си, поклони се на Шалан и я поведе по пътеката. Очите му блестяха.
— Отче на Бурята, ама то било забавно да печелиш срещу служители на закона. Има да ме черпят из доковете, щом това се поразчуе.
— Не биваше да играеш комар — каза Шалан. — Не трябва да опитваш да узнаеш бъдещето. Не ти дадох онази сфера, за да я проиграеш в подобни занимания.
Ялб се разсмя.
— Не е комар, когато знаеш, че ще победиш.
— Ти си мамил? — прошепна тя ужасено. Хвърли поглед на мъжете, които бяха седнали да продължат играта в светлината на сферите по камъните пред тях.
— Не толкова високо! — отвърна Ялб с тих глас. Изглеждаше обаче много доволен от себе си. — Да преметнеш четирима гвардейци, ето това е номер. Направо не е за вярване, че успях.
— Разочарована съм от теб. Това не е правилно държание.
— Съвсем правилно е за моряк, млада госпожице — сви рамене той. — И те тъкмо това очакваха от мен. Наблюдаваха ме като дресьори на отровни небесни змиорки, така си беше. Играта не беше в самите карти — беше в това те да опитат да разберат как ги мамя, а аз да опитам да им попреча да ме завлекат. Май нямаше да мога да си тръгна със собствената кожа на гърба, ако не бяхте дошли! — Не личеше това да го тревожи особено.