Пътят към пристанището далеч не беше толкова натоварен, колкото по-рано, но все пак имаше учудващо много хора. Улицата се осветяваше с газени фенери — сферите просто щяха да свършат в нечия кесия — но много от минувачите носеха фенери със сфери, които хвърляха разноцветни светлини. Хората приличаха на духчета, всеки с различен оттенък, и се щураха насам-нататък.
— Е, млада госпожице — подхвана Ялб, докато я водеше внимателно през навалицата. — Наистина ли желаете да се върнете? Аз казах каквото казах, само за да се измъкна от играта там.
— Да, наистина искам да се върна, моля.
— Ами Вашата принцеса?
Шалан се свъси.
— Срещата беше… безрезултатна.
— Не Ви взе? Какво я е прихванало?
— Хронична компетентност според мен. Имала е толкова успехи в живота, че очакванията й към другите са нереалистични.
Ялб помръкна и поведе Шалан по-далечко от група гуляйджии, които пиянски се препъваха нагоре по пътя. Не беше ли малко рано за такива неща? Ялб се отдалечи на няколко стъпки и тръгна заднешком, като я оглеждаше.
— В това няма смисъл, млада госпожице. Какво повече би могла да иска от Вас?
— Очевидно, много повече.
— Но Вие сте съвършена. Прощавайте, че така направо.
— Вървиш назад.
— Тогава прощавайте, че така назад. Изглеждате добре от всяка гледна точка, млада госпожице, така си е.
Шалан установи, че се усмихва. Моряците на Тозбек имаха твърде високо мнение за нея.
— От Вас щеше да излезе идеална повереница — продължи той. — Благовъзпитана, хубава, изтънчена и тем подобни. Не ми се нрави твърде мнението Ви за комара, но това можеше да се очаква. Не е правилно порядъчната жена да не нахока човек за това. Все едно слънцето да откаже да изгрее или морето — да стане бяло.
— Или Ясна Колин да се усмихне.
— Точно тъй! Както и да е, Вие сте съвършена.
— Много мило, че го казваш.
— Е, то си е вярно — каза Ялб, тури ръце на кръста и спря. — И това е всичко? Ще се предадете?
Тя се втренчи изумена в него. Стоеше насред оживената улица, отгоре му падаше жълто-оранжева светлина от уличния фенер, ръцете му бяха на кръста, белите му тайленски вежди бяха провиснали от двете страни на лицето му, а гърдите му бяха голи под отворения елек. Такава поза нито един гражданин, независимо колко е високопоставен, не би заел никога в дома на баща й.
— Наистина опитах да я убедя — отвърна Шалан и се изчерви. — Ходих при нея втори път и тя отново ме отхвърли.
— Два пъти, а? В картите винаги трябва да пробваш и трета ръка. Най-често тя печели.
Шалан се намръщи.
— Но това всъщност не е вярно. Законът на вероятностите и статистиката…
— Не знам много проклетата математика — каза Ялб и скръсти ръце. — Но познавам Страстите. Побеждаваш тогава, когато имаш най-голяма нужда от това, разбирате ли.
Страстите. Езическо суеверие. Разбира се, Ясна беше определила и глифогадателството като суеверие, значи може би всичко зависеше от гледната точка.
Да опита трети път… Шалан потръпна при мисълта за гнева на Ясна, ако я обезпокои пак. Със сигурност би оттеглила предложението да приеме Шалан за обучение в бъдеще.
Но Шалан не би дочакала това предложение. То беше като стъклена сфера без скъпоценен камък в средата. Хубава, но безполезна. Не беше ли по-добре да грабне последния шанс за нещо, което й беше нужно сега?
Нямаше да се получи. Сиятелната Колин съвсем ясно заяви, че Шалан още не е достатъчно образована.
Не е достатъчно образована…
Една идея проблесна в ума на Шалан. Притисна скритата ръка до гърдите си и спря на средата на пътя, разсъждавайки за дързостта на идеята си. Вероятно щеше да накара Ясна да поиска да я изхвърлят от града.
Ала можеше ли да се върне у дома и да се изправи пред братята си, без да е опитала всички пътища? Братята й зависеха от нея. За пръв път в живота на Шалан някой имаше нужда от нея. Отговорността я вълнуваше. И я ужасяваше.
— Трябва ми книгопродавец — чу се да казва тя с леко треперлив глас.