Ялб вдигна вежда.
— Третата ръка печели най-много. Мислиш ли, че можеш да ми намериш книгопродавец, който да работи в този час?
— Карбрант е важно пристанище, млада госпожице — отвърна той през смях. — Магазините работят до късно. Само чакайте тук. — Той се шмугна във вечерната тълпа и я остави със застинало на устните тревожно негодувание.
Шалан въздъхна, после приседна скромно на каменната основа на един уличен фенер. Би трябвало да е безопасно. Видя по улицата други светлооки жени, макар повечето да бяха в паланкини или в онези малки ръчни колички. Видя даже и истинска карета, въпреки че само най-богатите можеха да си позволят да притежават коне.
След няколко минути Ялб изскочи от тълпата като от нищото и й махна да го последва. Тя се изправи и забърза към него.
— Трябва ли да наемем носач? — попита Шалан, когато Ялб я поведе по една голяма улица, която вървеше странично през хълма. Пристъпваше внимателно; полите й бяха достатъчно дълги и се притесняваше да не прокъса края им по камъните. Роклята беше така скроена, че долната ивица да се сменя лесно, но Шалан не можеше да си позволи да харчи пари за такива работи.
— Не. Ето там е. — Ялб посочи една пресечка. На нея имаше редица магазини, пълзящи нагоре по склона. Пред всеки висеше фирма с двойката глифи за книга, стилизирани в съответната форма. Неграмотните слуги трябваше да са в състояние да разпознават магазините.
— Търговците с една и съща стока обичат да се трупат заедно — обясни Ялб и се почеса по брадичката. — Струва ми се тъпо, но предполагам, че търговците са като рибите. Където намериш един, ще намериш и други.
— Същото може да се каже и за идеите — отвърна Шалан, докато броеше. Шест отделни книгопродавници. Всички витрини се осветяваха със Светлина, хладна и равномерна.
— Третият вляво — посочи Ялб. — Името на търговеца е Артмирн. Моят източник казва, че той е най-добрият.
Името беше тайленско. Вероятно Ялб беше попитал някой съотечественик и той го беше насочил към Артмирн.
Шалан кимна на Ялб и те се изкачиха по стръмната, настлана с камък, улица към магазина. Ялб не влезе с нея; забелязала беше, че много мъже се чувстват неудобно в среда на книги и четене, дори и да не са от воринско изповедание.
Тя бутна вратата — здраво дърво с два кристални панела — и влезе в топло помещение. Не знаеше какво да очаква. Никога не беше ходила в магазин; никога не беше купувала каквото и да е — или пращаше слугите, или търговците сами идваха при нея.
Помещението изглеждаше много гостоприемно, с големи и удобни кресла край камината. Огнени духчета танцуваха по горящите цепеници, а подът беше дървен. Без ръбове; вероятно беше превърнат с Превръщател направо от камъка. Разкошно, наистина.
Зад тезгяха в дъното стоеше една жена. Носеше бродирана пола и блуза, а не гладка копринена хава като Шалан. Беше тъмноока, но видимо заможна. В някое воринско кралство щеше да е от първи или втори дан. Тайлените имаха своя система на ранговете. Поне не бяха съвсем езичници — уважаваха цвета на очите, а жената носеше ръкавица на скритата си ръка.
Нямаше много книги. Няколко на тезгяха, една на стойка до креслата. На стената тиктакаше часовник, от който висяха дузина бляскави сребърни камбанки. Повече приличаше на дом, а не на магазин.
Жената плъзна белег в книгата си и се усмихна на Шалан. Хитра и алчна усмивка. Почти хищна.
— Седнете, моля, Ваше Сиятелство — рече жената и посочи креслата. Дългите й бели тайленски вежди бяха накъдрени и висяха край лицето й като част от бретона.
Шалан приседна, а жената позвъни с едно звънче под тезгяха. Скоро се доклатушка един дебел мъж, чийто елек сякаш едва удържаше напора на грамадното шкембе. Косата му сивееше, а веждите му бяха сресани зад ушите.
Той плесна тлъстите си ръце и каза:
— Ах, мила госпожице, излезли сте на пазар за някой приятен роман? Леко четиво за убиване на жестоките часове на раздяла със загубената любов? Или може би някоя географска книга с описание на екзотични кътчета? — говореше на родния й веденски с леко снизходителен тон.
— Аз… Не, благодаря. Трябват ми доста книги по история и три философски. — Тя се замисли и опита да си припомни чутите от Ясна имена. — Нещо от Пласини, Габратин, Юстара, Маналине или Шаука дъщерята на Хасвет.
— Тежки четива за толкова млада дама — отвърна търговецът и кимна на жената, вероятно негова съпруга. Тя потъна в задната стая. Жената четеше; дори и сам да можеше да чете, той не би го направил в присъствието на клиентите, за да не ги обиди. Боравеше с парите; търговията в повечето случаи беше мъжко изкуство.