— И така, защо едно малко цвете като Вас ще се затормозява с подобни теми? — запита търговецът и се отпусна в креслото срещу Шалан. — Не мога ли да Ви заинтригувам с нещо романтично? Това е моят специалитет, разбирате ли. Младите дами от целия град идват при мен и аз винаги доставям най-доброто.
Тонът му я подразни. Достатъчно отблъскващо беше да знае, че е глезено дете. Наистина ли трябваше това да й се напомня?
— Роман? — рече тя, притискайки чантата си до гърдите. — Да, може би ще е добре. Да разполагате случайно с екземпляр от По-близо до пламъка?
Търговецът примигна. Книгата беше написана от името на човек, който бавно потъва в лудостта, докато пред очите децата му умират от глад.
— Убедена ли сте, че искате нещо толкова, хмм, амбициозно?
— Мигар амбицията е толкова неподходящо качество за млада жена?
— Е, не, предполагам, че не е. — Той пак се усмихна блажно и широко, като всеки търговец, който се старае да предразположи. — Мога да забележа, че сте дама с изискан вкус.
— Такава съм — каза Шалан с твърд глас, макар сърцето й да трепкаше. Дали не беше осъдена да влиза в спор с всеки срещнат? — Наистина обичам блюдата ми да са внимателно приготвени, защото имам твърде деликатно небце.
— Извинете. Исках да кажа, че имате изискан вкус за книги.
— Всъщност никога не съм яла книги.
— Ваше Сиятелство, имам чувството, че ми се подигравате.
— Още не. Дори не съм започнала.
— Аз…
— Е, прав бяхте да сравните ума със стомаха.
— Но…
— Много от нас полагат големи грижи за това, което слагат в устата си, и значително по-малки за това, което попиват с ушите и очите си. Не сте ли съгласен?
Той само кимна, може би не му се вярваше, че тя ще го остави да говори, без да го прекъсне. Някъде дълбоко в ума си Шалан знаеше, че допуска да стигне твърде далеч, че е напрегната и ядосана след общуването с Ясна.
Сега не я беше грижа.
— Изискан — повтори тя, като изучаваше думата. — Не съм сигурна, че одобрявам избора Ви на определения. Да изискваш ще рече да имаш предразсъдъци срещу нещо. Да изключваш. Може ли човек да си позволи да изключва някои от нещата, които поема? Независимо дали говорим за храна или за мисли?
— Мисля, че така трябва — отговори търговецът. — Нима не казахте тъкмо това?
— Казах, че трябва да се замисляме какво ядем или какво четем. Не, че трябва да изключваме. Кажете, какво според Вас ще се случи на човек, който яде само сладкиши?
— Добре знам. Имам една балдъза, която периодично си разваля стомаха тъкмо по тоя начин.
— Видяхте ли, тя е твърде изискана. За да остане здраво, тялото се нуждае от много различни храни. А, за да остане остър, умът има нужда от много различни идеи. Няма ли да се съгласите? И така, ако четях само тези глупави любовни истории, с които според Вас амбицията ми може да се справи, умът ми щеше да заболее също толкова сигурно, колкото и стомахът на балдъзата Ви. Да, намирам метафората за добра. Вие сте твърде умен човек, Учителю Артмирн.
Усмивката му се върна.
— Разбира се — продължи Шалан, без да отвръща на усмивката, — ако на човек му говорят снизходително, това разстройва ума и стомаха. Толкова беше мило от Ваша страна да придружите блестящата си метафора с трогателен нагледен урок. Такъв ли сте с всички клиенти?
— Ваше Сиятелство… мисля, че клоните към сарказъм.
— Странно. Аз пък мислех, че съм се втурнала право там и викам с цяло гърло.
Той пламна и се изправи.
— Ще ида да помогна на съпругата си — поясни и бързичко се оттегли.
Шалан се облегна в креслото и се подразни, че е допуснала ядът й да се прояви. Точно за това я бяха предупреждавали гувернантките. Една млада дама трябва да внимава какво говори. Непремереният език на баща й беше докарал на дома Давар прискърбна репутация; щеше ли и Шалан да допринесе за нея?
Успокои се и можа да се наслади на топлината и на танца на огнените духчета, докато търговецът и съпругата му се върнаха, понесли няколко купчини книги. Търговецът отново се разположи на мястото си, жена му си придърпа столче и също седна; остави книгите на пода и почна да ги показва една по една, а мъжът й заговори.