— Десет беше само първоначална цена — каза Артмирн и погледна Шалан. — Не очаквах да приеме. Разбира се, осем…
Ялб отново се изсмя.
— Сигурен съм, че имаме същите книги, Сиятелна. Обзалагам се, че господарят ще Ви ги даде за два.
Артмирн се зачерви още повече и промърмори.
— Ваше Сиятелство, Вие сигурно няма да идете при човек, който е толкова тъп, щото да праща слугата си в чужд магазин да краде клиенти!
— Може и да ида. Той поне не обиди моята интелигентност.
Съпругата на Артмирн го дари със свиреп поглед и той пламна още.
— Два изумрудени, три сапфирени. Повече не мога да сваля. Ако искате по-евтино, купувайте от оня негодник Бармест. Книгите обаче сигурно ще са с липсващи страници.
Шалан се поколеба и погледна Ялб; той беше изцяло погълнат от ролята си и се кланяше угоднически. Тя улови погледа му — той като че едва забележимо вдигна рамене.
— Ще приема — каза тя на Артмирн и така си спечели едно стенание от Ялб. Той се изниза, следван от клетвите на артмирновата жена. Шалан стана и отброи сферите, като изумрудените извади от тайната си кесия.
Скоро излезе от книгопродавницата, понесла тежка платнена торба. Спусна се по стръмната улица и откри Ялб, изтегнат до един фенер. Усмихна му се, когато той взе торбата.
— Откъде знаеш каква е добрата цена за една книга?
— Добра цена ли? — отвърна той и метна торбата на рамо. — За книга? Нямам и представа. Просто допуснах, че той ще опита да Ви измъкне колкото може повече. Затова поразпитах кой е най-големият му конкурент и се върнах да Ви помогна да го вразумите.
— Толкова очевидно ли беше, че ще се оставя да ме измами? — изчерви се тя, докато излизаха от страничната улица.
Ялб се подсмихна.
— Само мъничко. Както и да е, да прилъжеш човек като него е почти толкова забавно, колкото да надиграеш гвардейците. Може би щяхте да успеете да смъкнете цената още, ако бяхте тръгнали с мене, за да се върнете по-късно и да му дадете още една възможност.
— Звучи сложно.
— Търговците са като наемниците, винаги казваше баба ми. Едничката разлика е, че търговецът ще ти отреже главата и при това ще се преструва, че ти е приятел.
И това от човек, който цяла вечер беше лъгал на карти гвардейците.
— Добре, както и да е, приеми благодарностите ми.
— За нищо. Беше забавно, макар да не мога да повярвам, че платихте толкова. Та това е само наръч дърва. Мога да намеря някоя носена от вълните дъска и да я нашаря със заврънтулки. Ще ми платите ли в чисти сфери за тая работа?
— Не мога да предложа такова нещо — каза Шалан, докато тършуваше в чантата. Извади рисунката с Ялб и носача. — Но те моля да приемеш това заедно с благодарностите ми.
Ялб взе рисунката и застана под близкия фенер да я погледне. Разсмя се, после широко усмихнат вирна глава.
— Отче на Бурята! И това си го бива! Все едно се гледам в полирана чиния, така си е. Не мога да я взема, Ваше Сиятелство!
— Моля те, настоявам да я вземеш.
Шалан обаче примигна и взе Спомен — Ялб стои, обхванал брадичката си с ръка, и изучава собствения си портрет. Ще го нарисува по-късно. След всичко, което направи за нея, тя много държеше да го има в сбирката си.
Ялб внимателно сложи рисунката между страниците на една книга, преметна торбата и продължи. Пак се озоваха на главния път. Номон — средната луна — започна да се издига и окъпа града в бледосиня светлина. Да остане толкова до късно беше рядка привилегия за Шалан в бащиния дом, но гражданите наоколо едва ли забелязваха кое време е. Какво странно място беше този град!
— Сега да се връщаме ли на кораба? — попита Ялб.
— Не — отвърна Шалан и пое дълбоко дъх. — Връщаме се в Конклава.
Ялб се позачуди, но я поведе обратно. Когато стигнаха, Шалан се сбогува и му напомни да вземе рисунката. Той го направи, пожела й късмет и бързо се омете от Конклава, вероятно притеснен да не срещне измамените гвардейци.
Шалан даде на някакъв слуга да носи книгите и се отправи по коридора към Булото. Току след гравираните врати тя привлече вниманието на един старши слуга.
— Да, Ваше Сиятелство? — откликна той. Сега повечето ниши бяха тъмни и търпеливите слуги връщаха книгите на сигурно място зад кристалните стени.