Шалан се отърси от изтощението и преброи нивата. В нишата на Ясна още светеше.
— Бих искала да ползвам онази ниша — каза тя и посочи балкончето до онова на Ясна.
— Имате ли пропуск?
— Боя се, че не.
— Значи ще трябва да наемете мястото, ако искате да го използвате редовно. Две небесни марки.
Шалан потръпна, щом чу цената. Измъкна подходящите сфери и плати. Кесиите й изглеждаха отчайващо тънки. Остави паршите да я вдигнат на исканото ниво и тихичко отиде до своята ниша. Там използва последните сфери, за да напълни прекомерно голямата купа. За да получи достатъчно светлина, тя се принуди да използва сфери във всичките девет цвята и три размера, така че резултатът беше неравен и пъстър.
Шалан надзърна през балкончето. Ясна четеше, без да забелязва колко е късно, а купата й беше напълнена догоре с чисти диамантени броами. Те бяха най-добри за осветление, но не бяха особено полезни в Превръщателството, така че не бяха и много ценни.
Шалан се прибра. Имаше едно място на крайчеца на писалището, където стената я прикриваше от Ясна. Може би трябваше да избере ниша на друго ниво, но искаше да държи принцесата под око. Надяваше се проучванията на Ясна да я задържат тук за седмици. Достатъчно време Шалан да се отдаде на енергично зубрене. Способността й да запомня картини и сцени не беше толкова приложима за текстове, но тя можеше да заучава изброявания и факти дотолкова, че учителите й намериха това за забележително.
Седна, извади книгите и ги подреди. Потърка очи. Наистина беше доста късно, но нямаше време за губене. Ясна беше казала, че Шалан може отново да я помоли за място, когато запълни пропуските в образованието си. Е, Шалан имаше намерение да направи това и отново да се представи. Щеше да го стори, когато Ясна е готова да напусне Карбрант.
Това беше последна, отчаяна надежда, толкова крехка, че едно завихряне на обстоятелствата щеше да я помете. Шалан си пое дълбоко дъх и отвори една от историческите книги.
— Никога не ще се отърва от Вас, нали? — запита тих женски глас.
Шалан скочи и едва не събори книгите, когато се обърна към входа. Там стоеше Ясна Колин в тъмносиня рокля със сребристи бродерии, лъскавата й коприна отразяваше светлината на сферите, пуснати от Шалан в купата. Превръщателят беше покрит с черна ръкавица без пръсти, която пазеше ярките камъни.
— Ваше Сиятелство — обади се Шалан, стана и неучтиво бързо направи реверанс. — Аз не исках да Ви безпокоя. Аз…
Ясна я смълча с махване на ръка. Отмести се, когато един парш донесе стола й. Паршът го разположи пред писалището на Шалан и Ясна се плъзна на мястото.
Шалан опита да прецени в какво настроение е по-възрастната жена, но чувствата й бяха неразгадаеми.
— Наистина не исках да Ви безпокоя.
— Подкупих слугите да ми кажат дали сте се върнали в Булото — отвърна небрежно Ясна, взе една от книгите на Шалан и прочете заглавието. — Не исках пак да ме прекъсват.
— Аз… — Шалан сведе поглед и ужасно се изчерви.
— Не си правете труда да се извинявате — каза Ясна; изглеждаше по-уморена, отколкото се чувстваше Шалан. Прегледа книгите. — Отличен избор. Добре сте се справили.
— Всъщност нямах особен избор. Това беше почти всичко, с което разполагаше книгопродавецът.
— Допускам, че намерението Ви е било бързо да научите написаното в тези книги — каза замислено Ясна. — Да направите последен опит да ме впечатлите, преди да напусна Карбрант?
Шалан колебливо кимна.
— Умен план. Трябваше да наложа срок за повторното Ви кандидатстване — набързо огледа Шалан. — А аз знам защо толкова отчаяно се нуждаете от положението на моя повереница.
Шалан се стресна. Ясна знаеше?
— Вашият дом има много врагове, а баща Ви е саможив човек. Ще Ви бъде трудно да се омъжите добре без тактически разумен съюз.
Шалан си отдъхна, ала се помъчи това да не проличи.
— Дайте да видя чантата Ви — каза Ясна.
Шалан се свъси и едва устоя да не затвори чантата.
— Ваше Сиятелство?
Ясна протегна ръка.
— Помните ли какво казвах за повтарянето?
Шалан неохотно подаде чантата. Ясна внимателно извади съдържанието, спретнато подреди четките, моливите, писците, съдинката с лака, туша и разредителя. Разположи топчетата хартия, скицниците и готовите рисунки в редица. После извади кесиите с парите и не пропусна да забележи, че са празни. Хвърли поглед на купата за осветление и преброи сферите вътре. Вдигна вежда.