— Аха — изсумтя Моаш. — Досущ както всеки знае, че светлооките са избрани от Всемогъщия да управляват и винаги са благородни и справедливи.
— Ние сме Мост Четири — додаде Белязаният. — Знаем едно-друго. Живели сме в тинята и са ни ползвали за примамка. Щом ти помага да оцелееш, значи е добро. Само това трябва да се каже по въпроса.
— Е, можеш ли да ни учиш? — попита Моаш. — Можеш ли да ни покажеш как да правим нещата, които ти правиш?
— Аз… аз не знам дали това може да се учи — отговори Каладин и хвърли поглед на Сил, която седеше с любопитно изражение на един камък. — Не знам какво е то.
Мъжете изглеждаха съкрушени.
— Обаче това не означава, че не трябва да опитаме.
Моаш се усмихна.
— Можеш ли да го направиш? — попита Дрей и измъкна малък светещ диамантен чип. — Ей сега? Искам да го видя, когато го очаквам.
— Това не е панаирджийски номер — отговори Каладин.
— Не мислиш ли, че заслужаваме това? — обади се Сигзил и се приведе напред от камъка си.
Каладин млъкна. После неохотно се протегна и докосна сферата. Вдиша дълбоко; приемането на Светлината ставаше все по-привично за него. Сферата потъмня. Светлината почна да струи от кожата на Каладин и той задиша нормално, за да я накара да излиза по-бързо, да е по-видима. Скалата измъкна старото оръфано одеяло, което ползваше за разпалване, и го метна върху огъня. Смути огнените духчета и създаде няколко мига мрак, преди пламъците да се провидят отново.
В мрака Каладин сияеше, от него се надигаше чиста, бяла Светлина.
— В името на Бурите… — промълви Дрей.
— Е, какво можеш да правиш с това? — попита нетърпеливо Белязаният. — Ти не отговори.
— Не съм напълно сигурен какво мога да правя — отвърна Каладин, вдигнал ръка пред себе си. Тя избледня след миг, огънят прогори одеялото и отново ги освети. — Знам го едва от няколко седмици. Мога да привличам стрелите към себе си и да карам камъните да залепват един за друг. Светлината ме прави по-силен и по-бърз и лекува раните ми.
— Колко по-силен те прави? — рече Сигзил. — Какво тегло могат да понесат камъните, след като ги залепиш един за друг, и колко дълго остават свързани? Колко по-бърз ставаш? Два пъти по-бърз? И още една четвърт повече? На какво разстояние може да е стрелата, когато я привличаш, и можеш ли да привличаш и други неща?
Каладин замига.
— Не… не знам.
— Е, струва ми се достатъчно важно да знаем тия работи — каза Белязаният и се почеса по брадичката.
— Можем да направим изпитания — обади се Скалата, скръсти ръце и се усмихна. — Добра идея.
— Може това да ни помогне да разберем дали и ние сме способни на това — отбеляза Моаш.
— Не е нещо за научаване — поклати глава Скалата. — То е от холетентал. Само за него.
— Не знаеш със сигурност — каза Тефт.
— Не знаеш със сигурност, че аз не знам със сигурност — размаха лъжицата Скалата. — Яж си яхнията.
Каладин вдигна ръце.
— Не бива да казвате никому, хора. Другите ще се боят от мен, може да си рекат, че съм свързан с Пустоносните или със Сияйните. Нужно ми е да се закълнете.
Огледа ги и те кимнаха, един по един.
— Обаче искаме да помогнем — добави Белязаният. — Даже да не можем да се научим. Това нещо е част от теб, а ти си един от нас. Ние сме Мост Четири. Нали така?
Каладин видя нетърпеливите им лица и не можа да не кимне.
— Да. Да, можете да помогнете.
— Отлично — заяви Сигзил. — Ще подготвя списък с изпитания за измерване на бързината, точността и силата на тези връзки, които създаваш. Ще се наложи да намерим начин да определим можеш ли да правиш още нещо.
— Да го хвърлим от някоя скала — предложи рогоядецът.
— Каква полза? — попита Пеет.
Скалата сви рамене.
— Ако притежава и други способности, така те ще се проявят, а? Само падането от скалата може да превърне момчето в мъж!
Каладин го изгледа мрачно и Скалата се разсмя.
— Ще бъде малка скала — показа с палец и показалец колко малка. — Прекалено много ми харесваш, та да те хвърлям от голяма скала.
— Мисля, че се шегуваш — отговори Каладин и си похапна. — Но за всеки случай нощес ще те залепя за тавана, за да не си правиш разни експерименти, докато спя.