Трима стражници стояха току зад дебелите градски порти на Колинар и наблюдаваха Шута с тревога.
Портите бяха затворени, а тримата войници бяха нощни пазители, малко нещо неуместно име. Те не се занимаваха толкова с „пазене“, колкото с бъбрене, прозяване, игри на комар или — както тази нощ — неловко слушане на приказките на някакъв смахнат.
Той по една случайност имаше сини очи и затова всички неприятности му се разминаваха. Шутът би трябвало да се попритесни от значението, което тези хора придават на нещо тъй просто като цвета на очите, но той беше обходил много страни и беше видял много системи на управление. Тукашната не беше по-нелепа от повечето други.
Пък и, разбира се, постъпките на хората си имаха причина. Добре де, обикновено имаха. Сега по една случайност причината беше разумна.
— Сиятелни господарю? — обади се единият стражник и погледна към мястото, където Шутът седеше върху сандъците. Те бяха оставени на камара тук от някакъв търговец, който беше подкупил войниците да ги наглеждат. А за Шута сандъците бяха просто удобно място, където да се покатери. Торбицата му лежеше до него, а той настройваше един ентир — квадратен струнен инструмент, който се държи на коленете, а струните се дърпат отгоре.
— Сиятелни господарю? — повтори войникът. — Какво правите там горе?
— Чакам — рече шутът и погледна на изток. — Чакам бурята да дойде.
Това накара войниците да се почувстват още по-неловко. За тази нощ не се предвиждаше буря.
Шутът засвири на ентира.
— Хайде да си поговорим, та да ни минава времето. Кажете ми. Какво е това, което хората ценят у другите?
Музиката се понесе към слушателите — тихи сгради и стари калдъръмени улици. Стражите не отговориха. Като че не знаеха какво да мислят за облечения в черно светлоок, който влезе в града току преди да падне мракът, после седна върху сандъците до портите и засвири.
— Е? — настоя шутът и спря да свири. — Какво мислите? Ако един мъж или една жена има дарба, коя ще е най-тачената, най-добре приетата, смятаната за най-достойна?
— Хммм… музиката? — най-сетне рече един от войниците.
— Да, често срещан отговор — рече шутът и подръпна струните. — Веднъж зададох този въпрос на едни много мъдри учени. Кое хората смятат за най-ценната дарба? Единият спомена артистичните способности, както и ти проницателно отгатна. Друг избра интелигентността. Последният посочи способността да се измислят и сътворяват чудесни устройства.
Той не свиреше определена мелодия, само подръпваше струните в гама или квинта. Като бърборене.
— Естетически гений — продължи той — изобретателност, проницателност, творчество. Наистина благородни идеали. Ако имаха избор, повечето хора биха предпочели някоя от тези дарби и биха я определили като най-великата. Колко красиво лъжем.
Стражите се спогледаха. Забитите в стената факли обагряха лицата им в оранжева светлина.
— Мислите, че съм циничен. Мислите, че ще ви кажа как хората твърдят, че ценят тези идеали, ала тайно предпочитат по-низки таланти. Умението да трупаш пари или да очароваш жените. Е, аз съм циничен, но в случая смятам, че учените бяха искрени. Думите им говореха за човешката душа. В сърцата си ние искаме да вярваме във великите подвизи и добродетели и бихме избрали тях. Затова нашите лъжи, особено когато лъжем себе си, са толкова красиви.
Започна да свири истинска песен. В началото мелодията беше проста, мека, приглушена. Песен за една тиха нощ, когато целият свят се променил.
Един от войниците се прокашля и попита:
— Та каква е най-ценната дарба за човека? — любопитството му беше искрено.
— Нямам и най-бегла представа. За щастие, не това беше въпросът. Не попитах коя е най-ценна, попитах коя хората ценят най-много. Разликата между двата въпроса е едновременно мъничка и огромна колкото целия свят.
Продължи да подръпва струните. На ентир не се дрънка. Това просто не се прави, поне от хората с някакво чувство за приличие.
— И тук, както винаги, делата ни издават. Ако една художничка създаде произведение с великолепна красота, като използва нови техники, ще бъде приветствана като майстор и ще основе ново течение в естетиката. Ала ако друга някоя работи независимо от нея, но също толкова умело, и постигне същия резултат след един месец? Ще бъде ли поздравена така? Не. Ще я нарекат последователка.