Шалан с въздишка излезе от покоите на Ясна и отново се залови за работа. Така не само щеше да отклони мислите си от тревогите, а и нямаше да раздразни Ясна с безделие.
Пет часа по-късно Шалан се питаше защо ли е била така нетърпелива.
Наистина се радваше на възможността да учи. Но напоследък Ясна й даде да се занимава с историята на алетската монархия. Това не беше сред най-интересните теми. Към скуката се добавяше и тегобата на принудата да чете книги, в които се изказваха нелепи според нея мнения.
Седеше в нишата на Ясна в Булото. Огромната стена, светлините, нишите и тайнствените изследователи вече не я изпълваха със страхопочитание. Мястото й се струваше все по-удобно и познато. Сега беше сама.
Потърка очи със свободната си ръка и затвори книгата.
— Наистина започвам да ненавиждам алетската монархия — промърмори тя.
— Така ли? — продума някой зад нея. Ясна влезе, облечена в лъскава виолетова рокля. Подире й вървеше слуга от паршите с купчина книги. — Ще се постарая да не го приемам лично.
Шалан потръпна и се изчерви страхотно.
— Нямах предвид лично, Ваше Сиятелство, а като категория.
Ясна грациозно приседна. Попривдигна вежда и махна на парша да остави книгите.
Тя все още представляваше загадка за Шалан. Понякога изглеждаше като строга изследователка и се дразнеше, щом Шалан я прекъсне. Друг път зад суховатата фасада се провиждаше намек за горчив хумор. Във всеки случай, Шалан започна да усеща, че й е все по-уютно с нея. Ясна я насърчаваше да говори каквото мисли и младата жена с радост приемаше насърчението.
— От този изблик заключавам, че тази тема Ви дотяга — рече Ясна и след оттеглянето на парша започна да подрежда книгите си. — Изразихте своя интерес от това да станете учен. Е, трябва да знаете, че това е наука.
— Да чета един подир друг доводите на хора, които отказват да приемат чуждата гледна точка?
— Те са уверени.
— Не съм специалист по увереността, Сиятелна — отговори Шалан, взе една книга и критично я заоглежда, — но ми се ще да мисля, че мога да я разпозная, щом я видя. Не смятам, че това е думата за книги като тази от Медерия. Те ми се струват по-скоро надменни, а не уверени. — Въздъхна и остави книгата настрани. — Честно казано, и „надменни“ не е най-подходящата дума. Не е достатъчно точна.
— И коя би била правилната дума?
— Не знам. Може би „невежи и надменни“.
Ясна я изгледа скептично.
— Ще рече, да си два пъти по-сигурен в себе си от оня, който е просто надменен, докато разполагаш едва с една десета от потребните факти.
Думите й предизвикаха нещо като усмивка на лицето на Ясна.
— Това, срещу което негодувате, е известно като Движението на Самоуверените, Шалан. Вашето невежество и надменност е литературен похват. Учените преднамерено засилват аргумента си.
— Движението на Самоуверените ли? — попита Шалан и взе една от книгите си. — Май мога да застана зад него.
— О?
— Да. Много по-лесно ще ми е да го пронижа в гръб от тази позиция.
В отговор получи само повдигане на вежда. Затова Шалан продължи, вече по-сериозно.
— Предполагам, че мога да разбера този похват, Ваше Сиятелство. Но дадените от Вас книги за смъртта на крал Гавилар са коя от коя по-ирационални в защитата на становищата си. Което е започнало като реторическа самонадеяност, свършва като обиди и дрязги.
— Опитват да предизвикат обсъждане. Да не би да предпочитате и учените, като толкова много други хора, да се крият от истината? Да не би да искате да изберат незнанието?
— Когато чета тези книги, учеността и незнанието ми се виждат доста подобни — рече Шалан. — Незнанието може да пребивава у човек, който се крие от интелигентността, обаче учеността може да прилича на незнание, скрито зад интелигентност.
— А какво ще кажете за интелигентност без незнание? За намиране на истината без изключване на възможността за грешка?
— Митично съкровище, Ваше Сиятелство, нещо като Броните на зората или Остриетата на честта. Сигурно си струва да ги търсиш, но много предпазливо.
— Предпазливо ли? — попита намръщената Ясна.
— Ако го намериш, ще се прочуеш, но всъщност ще погубиш всички ни. Доказателство, че човек може да е интелигентен и да приема интелигентността на онези, които не са съгласни с него? Та това, според мен, ще подкопае целия учен свят.