— Сиятелна Ясна — отвърна кралят. — Прекъсвам ли нещо?
— Вашата компания никога не е прекъсване, Ваше Величество — рече Ясна. Трябва да беше изненадана като Шалан, ала нито за миг не показа неудобство или стеснение. — Бездруго скоро щяхме да обядваме.
— Знам, Ваше Сиятелство — отговори Таравангян. — Надявам се, няма да имате нищо против, ако се присъединя към вас. — Няколко слуги започнаха да внасят храна и маса.
— Съвсем не, Ваше Величество.
Слугите пъргаво подредиха и застлаха две различни покривки на масата, за да разделят местата за двата пола. Затиснаха двата полукръга — червено за краля, синьо за дамите — с тежести по средата. После сервираха покрити блюда: бистро студено задушено от сладки зеленчуци за жените и пикантна яхния за краля. За обед карбрантците предпочитаха супа.
Шалан се изненада, че сервират и на нея. Баща й никога не се хранеше на една трапеза с децата си — дори и тя, неговата любимка, беше отпратена на своя маса. Когато Ясна седна, Шалан я последва. Стомахът й отново се развълнува и кралят ги подкани да започват да се хранят. Движенията му бяха тромави в сравнение с елегантността на Ясна.
Скоро Шалан вече се хранеше с удоволствие — грациозно, както подобава на дама, със скритата ръка в скута. В свободната си ръка имаше набодка за парченцата плодове или зеленчуци. Кралят сърбаше, но не толкова шумно, колкото повечето мъже. Защо ги удостои с посещението си? Нямаше ли една официална покана за вечеря да е по-уместна? Разбира се, Шалан знаеше, че Таравангян не е прочут познавач на протокола. Беше харесван крал, тъмнооките го обичаха заради построените от него болници. Ала светлооките го смятаха за недотам светъл ум.
Не беше глупак. В политиката на светлооките, за съжаление, да си средно интелигентен минаваше за недостатък. Докато се хранеха, мълчанието се проточи и стана неловко. На няколко пъти кралят вдига поглед, като че искаше да каже нещо, но все се връщаше към супата си. Сякаш се боеше от Ясна.
— А как е внучката Ви, Ваше Величество? — попита най-сетне Ясна. — Възстановява ли се бързо?
— Много е добре, благодаря — отговори Таравангян, облекчен от подхващането на разговора. — Макар че сега избягва по-тесните коридори в Конклава. Наистина искам да Ви благодаря за помощта.
— Винаги изпитвам удовлетворение да помогна, Ваше Величество.
— Ако можете да ме извините, ардентите нямат високо мнение за Вашата помощ — рече Таравангян. — Разбирам, че темата е деликатна. Може би не трябваше да го споменавам, но…
— Не, чувствайте се свободен — отговори Ясна, докато похапваше малка зелена репичка. — Не се срамувам от избора си.
— Значи ще простите любопитството на стареца?
— Винаги прощавам любопитството, Ваше Величество. Намирам го за едно от най-искрените чувства.
— Добре тогава. Къде го намерихте? — попита Таравангян и посочи Превръщателя, покрит от Ясна с черна ръкавица. — Как го опазвате от светилищата?
— Ваше Величество, някой би преценил, че подобни въпроси са опасни.
— Вече се сдобих с нови врагове, когато Ви приех тук.
— Ще Ви бъде простено — отговори Ясна. — Зависи от избраното от Вас светилище.
— Ще ми бъде простено? На мен? — Старият крал като че се позабавлява от тази мисъл и за миг на Шалан й се стори, че може да прочете по лицето му дълбоко съжаление. — Няма такава вероятност. Но това е съвсем друго нещо. Моля Ви. Държа на своите въпроси.
— А аз държа на уклончивостта си, Ваше Величество. Съжалявам. Прощавам Ви любопитството, но не мога да го удовлетворя. Това са мои тайни.
— Разбира се, разбира се — продума кралят с неудобство. — Сега сигурно ще решите, че донесох обяда, само за да Ви питам за фабриала.
— Значи имате и други намерения?
— Да. Разбирате ли, чувал съм най-прекрасни неща за уменията на Вашата повереница в рисуването. Помислих, че може би… — Той се усмихна на Шалан.
— Разбира се, Ваше Величество — откликна Шалан. — С радост ще Ви нарисувам.
Кралят засия в усмивка, когато тя се изправи, остави храната си недоядена и започна да си събира нещата. Хвърли поглед на Ясна, но нейното лице беше непроницаемо.
— Какво предпочитате? Просто портрет на бял фон или в по-широка перспектива?
— Може би трябваше да почакате да свършим с обяда, Шалан? — остро рече Ясна.