Шалан се изчерви и се почувства глупаво заради ентусиазма.
— Разбира се.
— Не, не — намеси се кралят. — Готов съм. Една скица на по-широк фон ще е отлична, дете мое. Как бихте желали да седна? — Плъзна стола си назад, настани се и се усмихна като дядо.
Шалан примигна и запечата образа му в ума си.
— Отлично, Ваше Величество. Можете да се върнете към обяда си.
— Не трябва ли да седя неподвижно? И преди съм позирал за портрети?
— Всичко е наред — увери го Шалан и седна.
— Добре — отвърна кралят и се приближи до масата. — Приемете искрените ми извинения, че Ви карам да ползвате тъкмо мен като предмет на Вашето изкуство. Сигурен съм, че моето лице не е сред най-впечатляващите, които сте изобразявали.
— Не говорете така — каза Шалан. — Художникът има нужда тъкмо от лице като Вашето.
— Наистина ли?
— Да, ко… — Шалан спря. За малко да подхвърли: Да, кожата прилича на пергамент и от нея ще излезе идеално платно. — … имате такъв хубав нос и набраздено от бръчки мъдро чело. Ще се получи особено впечатляващо с черен въглен.
— А, добре тогава. Започвайте. Макар че още не мога да разбера как ще работите, без да позирам.
— Сиятелната Шалан има неповторим талант — вметна Ясна. Шалан започна скицата.
— Предполагам, че трябва да има! — отговори кралят. — Видях рисунката, която е направила за Варас.
— Варас ли?
— Той е помощник на отговорника за колекциите в Паланеума — обясни Таравангян. — Пада ми се далечен братовчед. Казва, че служителите са очаровани от Вашата млада повереница. Как я намерихте?
— Неочаквано. И с нужда от образование.
Кралят наведе глава на една страна.
— За художествените умения — продължи Ясна — не мога да претендирам, че имам заслуга. Те бяха налице от по-рано.
— А, благословия от Всемогъщия.
— Можете и така да се изразите.
— Но Вие не бихте се изразили така, нали? — попита кралят с неловка усмивка.
Шалан рисуваше бързо и очерта главата му. Таравангян се поразмърда стеснително.
— Трудно ли Ви е, Ясна? Искам да кажа, болезнено?
— Атеизмът не е болест, Ваше Величество — сухо отвърна Ясна. — Не е като да съм получила обрив по краката.
— Не, разбира се. Не, разбира се. Но… хмм, не е ли трудно да нямате в какво да вярвате?
Шалан се приведе напред. Продължаваше да рисува, ала вниманието й беше насочено към разговора. Предполагаше, че обучението при една еретичка ще е малко по-вълнуващо. Вече няколко пъти беше си бъбрила с Кабсал — остроумния ардент, с когото се запозна в първия си ден в Карбрант — за вярата на Ясна. Но в присъствието на самата Ясна този въпрос почти никога не се повдигаше. А случеше ли се, тя обикновено променяше темата.
Днес обаче не го направи. Може би долови искреността във въпроса на краля.
— Не бих казала, че нямам в какво да вярвам, Ваше Величество. Всъщност имам много неща, в които да вярвам. Брат ми и чичо ми, собствените ми способности. Нещата, на които са ме научили моите родители.
— Но кое е добро и кое е зло, Вие… Е, Вие го отхвърляте.
— Това, че не приемам проповядваното в светилищата, не значи, че отхвърлям вярата в това кое е добро и кое е зло.
— Но Всемогъщият определя това!
— Трябва ли някой, някакво невидимо нещо да обяви за добро онова, което е добро? Вярвам, че моят собствен морал — който отговаря само пред моето сърце — е по-сигурен и верен от морала на онези, които постъпват правилно, само защото се боят от възмездие.
— Но тъкмо това е душата на закона — объркано отвърна кралят. — Ако няма наказание, ще има само хаос.
— Да, ако няма закон, някои хора ще постъпват, както им се ще. Ала не е ли забележително, че когато имат възможност за лично облагодетелстване за сметка на другите, толкова много хора избират да постъпят правилно?
— Понеже се боят от Всемогъщия.
— Не. Мисля, че нещо вътре в нас разбира, че преследването на общото благо обикновено е най-доброто и за личността. Човеците са благородни, когато им дадем възможност да са такива. Това благородство съществува независимо от заповедите на кой да е бог.
— Просто не разбирам как нещо може да е извън заповедите на Бога. — Кралят умислено поклати глава. — Сиятелна Ясна, не искам да споря, но не е ли в самото определение на Всемогъщия, че всичко съществува поради него?