— Да — усмихна се тъжно той, — лудост е.
Сократ се облегна в стола си и се загледа в пода. Умът ми се бунтуваше срещу измислиците му на безпомощен старец, но сърцето ме влечеше към този енергичен стар ексцентрик, който твърдеше, че е някакъв си „воин“. Съблякох си пак якето, събух обувките си и отново седнах. Тогава в ума ми изплува една история, която ми бе разказал моят дядо:
Имало едно време един обичан крал, чийто замък се намирал на високо възвишение и от него се виждало цялото му кралство. Той бил толкова обичан, че поданиците от близките градчета всеки ден му изпращали дарове, а рожденият му ден се празнувал из цялото кралство. Хората го обичали забради славата му на мъдър и справедлив крал.
Един ден градът бил сполетян от беда — водата му се оказала замърсена и всички мъже, жени и деца полудели. Само кралят, който имал свой собствен извор, се спасил.
Скоро след тази трагедия лудите поданици заговорили, че кралят се държал доста „странно“, че съдел зле, а мъдростта му била фалшива. Мнозина дори стигнали дотам да твърдят, че кралят трябва да е полудял. Популярността му скоро се стопила. Хората вече не му носели дарове и не празнували рождения му ден.
Самотният цар, високо на своето възвишение, останал без никаква компания. Един ден решил да слезе от възвишението и да посети града. Денят бил горещ, затова той пил вода от селската чешма.
Същата вечер се вдигнало голямо празненство. Всички хора ликували, защото любимият им крал си „възвърнал здравия разум“.
Тогава осъзнах, че лудият свят, който имаше предвид Сократ, изобщо не беше неговият свят, а моят. Станах, готов да си тръгна.
— Сократ, ти ми каза да слушам интуицията на собственото си тяло и да не завися от нещата, които чета или които хората ми казват. Тогава защо трябва да седя тук безсловесно и да слушам това, което ти искаш да ми кажеш?
— Много добър въпрос — отвърна той. — И за него си има също толкова добър отговор. Първо на първо, аз ти говоря от собствен опит, не споделям с теб разни абстрактни теории, които съм чел в някакви книги или съм слушал да ми препредава някакъв специалист. Аз съм човек, който познава истински тялото и ума си, а следователно познава също така телата и умовете на другите. Освен това — усмихна се той, — знае ли се дали пък аз не съм интуицията на твоето тяло, която ти говори в момента?
Той се обърна към писалището си и се зае с някакви книжа. Явно за тази вечер вече бях свободен. Неспокойните ми мисли ме поведоха в нощта.
Дни след това бях много объркан. До този човек се чувствах слаб и неадекватен, дразнеше ме начинът, по който се отнасяше към мен. Той като че ли непрекъснато ме подценяваше, а аз не бях дете! „Защо ли да предпочета да се правя на идиот, седнал в някаква бензиностанция“, мислех си аз, „при положение, че тук, в моята област, съм уважаван и ми се възхищават?“
В гимнастиката тренирах по-усилено от всякога — тялото ми гореше трескаво, като летях във въздуха и упражнение след упражнение се борех да изградя свой стил. Въпреки това се чувствах някак по-неудовлетворен от преди. Всеки път, когато научавах някое ново движение или получавах похвала, аз се сещах как ме беше запокитил на дивана онзи старец.
Хал, моят треньор, започна да се тревожи за мен и ме заразпитва да не би нещо да не е наред. Уверявах го, че всичко е наред. Но не беше. Вече нямах настроение да се шегувам с момчетата от отбора. Чувствах се много объркан.
През нощта отново ми се яви на сън Черния косач, но с тази разлика, че сега беше един кискащ се Сократ, предрешен в мрачните одежди на Черния косач, който насочи към мен пушка и изстреля от нея флагче, на което пишеше: „Бум!“. Събудих се разкикотен, а не в стенания, както досега.
На другия ден намерих бележка в пощенската си кутия. На нея пишеше само: „Тайните на покрива“. И когато вечерта Сократ дойде на работа, аз вече седях на стъпалата пред бензиностанцията и го чаках. Бях отишъл по-рано, за да поразпитам дневната смяна — да науча истинското му име и, може би, дори къде живее — те обаче не знаеха нищичко за него.
— Пък и кого ли го интересува? — каза през прозявка единият. — Някакъв смахнат дядка, който предпочита нощните смени.
Сок си съблече якето.
— Е? — нахвърлих се веднага аз. — Ще ми кажеш ли най-сетне как се озова на покрива?