Скочих от леглото и се погледнах в огледалото, като опипвах все още младежкото си лице и потръпнах от облекчение. Всичко е било сън — цял един живот в едничък сън, „мъничката изненада“ на Сок.
Стоях в апартамента си и гледах разтревожен през прозореца. Сънят ми беше изключително ярък. Всъщност миналото ми бе показано абсолютно точно, чак до подробности, които отдавна бях забравил. Сократ ми бе казал, че тези пътешествия са реални. Дали сегашното пътуване не предсказваше и бъдещето ми?
Втурнах се към бензиностанцията и в 21:50 посрещнах Сократ, който тъкмо идваше. Щом той влезе вътре и работникът от дневната смяна си тръгна, аз го попитах:
— Добре де, Сок. Какво всъщност стана?
— Знаеш го по-добре от мен. Това беше твоят живот, а не моят, слава Богу.
— Сократ, умолявам те — протегнах ръце към него. — Такъв ли ще бъде моят живот? Защото, ако ще бъде такъв, не виждам никакъв смисъл да го живея.
Той заговори много бавно и меко, както правеше, когато искаше да обърна специално внимание на думите му.
— Точно както има различни интерпретации на миналото и много начини да промениш настоящето, така има и безброй възможни бъдещи времена. Ти си сънувал едно много вероятно бъдеще — онова, към което си се бил насочил преди да ме срещнеш.
— Искаш да кажеш, че ако онази вечер бях решил да подмина бензиностанцията, този сън щеше да бъде моето бъдеще?
— Много вероятно. И още би могъл да бъде. Но ти можеш да правиш избор и да промениш сегашните си обстоятелства. Можеш да промениш бъдещето си.
Сократ направи чай и плавно постави чашата до мен. Движенията му бяха изящни и осъзнати.
— Сок — започнах аз, — не знам какво да правя. Животът ми през тези няколко месеца е като някакъв невероятен роман, разбираш ли какво искам да кажа? Понякога ми се ще да можех да се върна към един нормален живот. Този таен живот тук с теб, тези сънища и пътешествия… много ми идват.
Сократ си пое дълбоко дъх, явно следваше нещо от огромно значение.
— Дан, колкото повече напредваш, толкова по-взискателен ставам към теб. Но ти гарантирам, че ще поискаш да изоставиш този живот, който познаваш, и ще избереш алтернативи, които определено са по-привлекателни, по-приятни, по-„нормални“. Точно сега обаче това би било по-голяма грешка, отколкото можеш да си представиш.
— Но аз наистина виждам стойността на това, което ми показваш.
— Може и да е така, но ти все още имаш удивителната способност да се самозаблуждаваш. Затова ти беше нужно да сънуваш живота си. Припомняй си го, когато се изкушаваш да избягаш и да се впуснеш подир илюзии.
— Не се тревожи за мен, Сократ. Ще се справя.
Ако знаех какво тепърва ми предстои, щях да си държа устата затворена.
2. В мрежата на илюзиите
Мартенските ветрове поутихнаха. Разнобагрените пролетени цветове проливаха въздуха с ароматите си — чак до банята, където отмивах потта и умората от тялото си след усилената тренировка.
Облякох се бързо и запрескачах по няколко стъпала по задното стълбище на гимнастическия салон Хармън, за да погледам как небето над игрището Едуардс става оранжево с последните отблясъци на слънцето. Хладният въздух ме освежи. Успокоен и в мир със света, поех бавно към центъра и си взех един чийзбургер на път за „Ю Си Тиътър“. Тази вечер даваха „Голямото бягство“, интересен филм за храброто бягство на няколко британски и американски военнопленници.
Когато филмът свърши, аз забързах по „Юнивърсити Авеню“ към колежа, завих вляво при Шатък и стигнах до бензиностанцията малко след като Сократ бе застъпил смяната си. Беше натоварена вечер, затова почти до полунощ му помагах. Влязохме в офиса и си измихме ръцете, след което за моя изненада той се залови да приготвя за вечеря китайска храна — и започна нова фаза от обучението.
Започна се, когато му разказах за филма „Голямото бягство“.
— Звучи като вълнуващ филм — каза той, докато изваждаше от торбичката пресните зеленчуци, които бе внесъл в офиса, — а освен това и тъкмо навреме.
— О? Как така?
— Дан, ти също имаш нужда да избягаш. Ти си пленник на собствените си илюзии — за самия себе си и за света. За да се измъкнеш на свобода, ще ти трябват повече кураж и сила, отколкото на който и да било филмов герой.
През онази вечер се чувствах толкова добре, че изобщо не можех да приема на сериозно думите на Сок.
— Нямам чувство да съм пленник — освен ако не си ме вързал за стола.
Той се залови да мие зеленчуците. Повишил глас над течащата вода, отбеляза:
— Не виждаш затвора си, защото решетките му са невидими. Част от моята задача е да ти посоча, че си в бедствено положение и, надявам се, това преживяване ще те лиши напълно от илюзии.