Станах.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, докторе. Но изведнъж се почувствах страхотно. Просто исках да видя как живее по-добрата половина от хората. Чудесно беше.
Той се опита да ме заговори, търсейки „подходящите“ думи, но аз си тръгнах, прибрах се вкъщи и заспах. За момента сънят ми изглеждаше най-добрата алтернатива.
Същата нощ се завлякох до бензиностанцията. Джой я нямаше там. Част от мен изпита болезнено разочарование — толкова ми се искаше да се вгледам отново в очите й, да я държа отново за ръка и тя да ме държи — но друга част изпита облекчение. Пак щяхме да бъдем един на един — Сок и аз.
Когато седнах, той не каза нищо за дългото ми отсъствие, освен:
— Изглеждаш уморен и потиснат — каза го без следа от жал. Очите ми се изпълниха със сълзи.
— Да, много съм потиснат. Дойдох да се сбогуваме. Дължах ти го. Задъних се на половината път и повече не мога да издържам. Не ми се живее.
— Грешиш в две неща, Дан — той дойде и седна до мен на дивана. — Първо, още не си стигнал половината от пътя, доста си далеч от там. Но си много близо до края на тунела. И второто нещо — каза той и докосна слепоочието ми, — е, че ти няма да се самоубиеш.
Вбесен се вторачих в него.
— Ти ще ми кажеш!
В този момент установих, че вече не сме в офиса му, а седим в евтина хотелска стая. Нямаше съмнение — миризма на мухъл, изтънял сив мокет, две тесни легла и малко, пропукано, долнокачествено огледало.
— Какво става? — за миг животът се бе върнал в гласа ми. Тези пътешествия винаги бяха шок за организма ми, почувствах прилив на енергия.
— В момента се извършва опит за самоубийство. Само ти можеш да го спреш.
— Точно сега още нямам намерение да се самоубивам — казах аз.
— Не ти, глупчо. Младият човек вън, на перваза на прозореца. Той учи в южнокалифорнийския университет. Казва се Доналд, играе футбол и завършва философия. Последна година е и не иска да живее. Иди при него — и Сократ посочи с жест прозореца.
— Не мога, Сократ.
— Тогава той ще умре.
Надвесих се през прозореца и видях, че сме в центъра на Лос Анджелис, а от улицата, на около петнадесет етажа по-долу, група миниатюрни хора гледаха нагоре. Надникнах настрани през прозореца и видях светлокос младеж с кафяви дънки Ливайс и тениска, който стоеше на десетина крачки от мен върху тесния перваз и гледаше надолу. Канеше се да скочи.
Не исках да го стресна, затова го повиках тихичко по име. Той не ме чу. Повиках го отново:
— Доналд!
Той рязко вдигна глава и едва не падна.
— Не се приближавай до мен! — предупреди ме. А после: — Откъде знаеш името ми?
— Един мой приятел те познава, Доналд. Може ли да седна тук на перваза и да си поговорим? Няма да се приближавам повече.
— Не, нито дума повече — лицето му беше безжизнено, монотонният му глас вече бе лишен от живот.
— Дон… така ли те наричат хората — Дон?
— Да — отговори той автоматично.
— Добре, Дон, знам, че това си е твоят живот. А така или иначе 99 процента от хората по света се самоубиват.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това? — попита той, а в гласа му се върна искрица живот. Вкопчи се по-здраво в стената.
— Ами, сега ще ти обясня. Начинът, по който живеят повечето хора, ги убива — разбираш ли какво искам да ти кажа, Дон? Може да им отнеме тридесет или четиридесет години да убият себе си чрез пушене или пиене, чрез стрес или редовно преяждане, но все едно — те се самоубиват.
Прокраднах се няколко стъпки по-близо до него. Трябваше много внимателно да подбирам думите си.
— Дон, аз се казвам Дан. Ще ми се да прекараме по-дълго заедно и да поговорим, може да имаме доста общи неща. Аз също съм спортист, в университета „Бъркли“.
— Ами… — той млъкна и се разтрепери.
— Слушай, Дон, почва да ме хваща малко шубе да седя тук, на този ръб. Ще се изправя, за да мога да се хвана за нещо — бавно се изправих. Аз самият треперех малко. „Божичко, помислих си, какво правя на този ръб?“
Заговорих меко, опитвайки се да намеря мост към него.
— Дон, чух, че днес ще има прекрасен залез, ветровете откъм Санта Ана довяват буреносни облаци. Сигурен ли си, че не искаш никога повече да видиш някой залез или изгрев? Сигурен ли си, че не искаш никога повече да се поразходиш из планината?