После всичко свърши. Отдавна бленуваната цел бе постигната. Чак тогава осъзнах, че аплодисментите, оценките и победите за мен вече не бяха същото. Толкова много се бях променил, дългото търсене на победата най-сетне бе приключило.
Беше ранната пролет на 1968 година. Колежанските ми години приближаваха към своя край. Какво щеше да последва — нямах представа.
Чувствах се сковано, когато се сбогувах с отбора си в Аризона и се качих на самолета обратно към Бъркли и Сократ… и Линда. Безцелно гледах облаците под нас, чувствах се напълно изцеден от всякакви амбиции. През всички тези години ме бе държала една илюзия — че щастието е в победата — а сега тази илюзия се бе изпепелила. След всичките ми постижения не бях по-щастлив, нито пък по-удовлетворен.
Накрая прозрях през облаците. Видях, че никога не се бях научил как да се наслаждавам на живота, а само как да постигам неща. През целия си живот бях зает да търся щастието, но така и не бях го намирал или, ако съм го намирал, не съм успявал да го задържа.
Отпуснах глава на облегалката, когато самолетът започна да се спуска. Погледът ми се замъгли от сълзи. Бях навлязъл в задънена улица и не знаех накъде да поема.
6. Наслада отвъд ума
С куфара в ръка, отидох направо в апартамента на Линда. Между целувките й разказах за шампионата, но не споменах нищо за неотдавнашните ми мрачни прозрения.
Тогава Линда ми съобщи какво решение е взела и с това ме измъкна за малко от собствените ми грижи.
— Дани, напускам университета. Разбира се, много дълго го обмислях — ще се хвана на работа, но повече не искам да се връщам да живея вкъщи. Ти имаш ли някакви идеи?
Веднага се сетих за приятелите ми, при които бях останал след катастрофата с мотоциклета.
— Линда, бих могъл да се обадя на Шарлот и Лу в Санта Моника. Те са прекрасни — помниш ли, разказвал съм ти за тях? — и съм сигурен, че ще се радват да останеш при тях.
— О, това би било чудесно! Мога да им помагам из къщата и да се хвана на някаква работа, за да участвам в покупките.
След петминутен телефонен разговор Линда вече имаше бъдеще. Щеше ми се и при мен всичко да можеше да се реши толкова просто.
Тогава се сетих за Сократ, прекъснах я и казах, че имам едно излизане. Линда беше озадачена:
— След полунощ?
— Да, имам… едни по-особени приятели, които стоят до много късно нощем. Наистина трябва да отида — още една целувка и вече ме нямаше.
Все така с куфара, аз влязох в офиса.
— Нанасяш се при мен ли? — пошегува се Сок.
— Не знам какво правя, Сократ.
— Е, на шампионата обаче определено си знаел какво правиш. Четох новините. Поздравления. Сигурно си много щастлив.
— Знаеш много добре как се чувствам, Сок.
— Със сигурност знам — каза той непринудено и тръгна към гаража да възкреси трансмисията на един стар фолксваген. — Отбелязваш напредък, точно според плана.
— Приятно ми е да го чуя — отговорих аз без особен ентусиазъм. — Но накъде води този план?
— Към вратата! Към истинската наслада, към свободата, към радостта от живота, към безразсъдното щастие! Към единствената цел, която изобщо си имал. И като начало, време е да пробудиш отново сетивата си.
Помълчах, докато осмисля думите му, и после попитах:
— Пак ли?
— О, да. Вече ти се е случвало да бъдеш облян от светлина и да намираш наслада в най-простичките неща.
— Но не е било скоро, струва ми се.
— Да, доста отдавна — отговори той, взе главата ми в дланите си и ме изпрати назад в детството.
С широко отворени очи съм, загледан съсредоточено в очертанията и цветовете под ръцете ми, докато пълзя по пода, покрит с плочки. Пипвам килима и той ме докосва в отговор. Всичко е ярко и живо.
Стискам лъжица в едната си ръчичка и удрям по чашата. Звънтящият звук е наслада за ушите ми. Викам от възторг с всички сили! После вдигам поглед нагоре и виждам една пола, която се полюшва над мен. После ме вдигат и аз надавам гукащи звуци. Окъпан съм в уханието на майка ми, тялото ми се отпуска в нейното и аз се изпълвам с блаженство.
Малко по-късно. Прохладен въздух докосва лицето ми, докато пълзя в градината. Пъстри цветя се извисяват край мен и съм заобиколен от нови аромати. Откъсвам едно и го лапвам — устата ми се изпълва с горчиво послание. Изплювам го.