— Ей, благодаря, че ме подсети. До два дни трябва да предам чека с таксата за следващия семестър!
Сократ само кимна и продължи да пълни резервоара на клиента. Когато резервоарът се напълни, той продължи да налива бензин, накрая горивото преля и започна да се стича по паважа. Направо стана бензиново наводнение!
— Сократ, гледай какво правиш! Резервоарът прелива!
Без да обръща внимание на предупреждението ми той остави бензина да си тече и каза:
— Точно както този резервоар, Дан, и ти преливаш от предубеждения, препълнен си с безполезни знания. Натрупал си безброй факти и мнения, но въпреки това знаеш много малко за себе си. И за да бъдеш в състояние да учиш, първо трябва да източиш резервоара си — той се ухили, намигна ми, спря бензина и добави: — Ще почистиш тая каша, нали?
Имах чувство, че нямаше предвид само разления бензин. Припряно се заех да поливам с вода паважа. Сок взе парите на шофьора и усмихнат му върна рестото. Върнахме се в офиса и седнахме.
— И ти какво смяташ да правиш, да ме напълниш с твоите факти ли? — наежих се аз.
— Не, няма да те обременявам с повече факти, ще ти покажа „мъдростта на тялото“. Всичко, което изобщо ще поискаш да знаеш, вече е вътре в теб, тайните на вселената са отпечатани в клетките на твоето тяло. Но ти не си овладял вътрешното виждане, не умееш да четеш по тялото. Всичко, което си правил досега, е да четеш книги, да слушаш разни спецове и да се надяваш, че са прави. Когато научиш мъдростта на тялото, ти ще бъдеш Учител сред учителите.
Сдържах се да не се подсмихна. Някакъв си бензинджия да обвинява професорите ми в невежество и да намеква, че образованието ми в колеж е безсмислено!
— О, да, Сократ, разбирам какво имаш предвид под тази „мъдрост на тялото“, но това не е за мен.
Той бавно поклати глава.
— Ти разбираш много неща, но на практика не си осъзнал нищо.
— Какво би трябвало да означава това?
— Разбирането е нещо едноизмерно. То е схващане чрез интелекта. Води до знания, каквито ти имаш. Осъзнаването, от друга страна, е триизмерно. То е едновременно схващане от страна на цялото тяло — главата, сърцето и физическите инстинкти. То идва само в резултат на чистия опит.
— Все още не те разбирам напълно.
— Помниш ли, когато за пръв път си се учил да шофираш? До този момент ти си бил само пътник, само си разбирал какво представлява. Но си осъзнал какво е, едва след като си го направил за първи път.
— Вярно! — казах аз. — Спомням си усещането: „Значи това било то!“
— Точно така! Това изречение перфектно описва осъзнаването. Един ден ще кажеш същото и за живота.
Аз помълчах малко, после заговорих.
— Все пак още не си ми обяснил тази „мъдрост на тялото“.
— Ела с мен — подкани ме Сократ и тръгна към вратата с надпис „Частно“. Когато влязохме, посрещна ни пълен мрак. Стана ми напрегнато, но после страхът ми се замени от изострено очакване. Щях да науча първата си истинска тайна: мъдростта на тялото.
Лампите светнаха. Бяхме в банята и Сократ шумно пикаеше в тоалетната чиния.
— Това — каза гордо той, — е мъдростта на тялото — смехът му отекна във фаянсовите стени, а аз излязох, седнах на канапето и свирепо впих поглед в килима.
Когато той дойде, подхванах:
— Сократ, все пак искам да знам…
— Щом ще ме наричаш „Сократ“ — прекъсна ме той, — поне можеш да уважиш това име, като ми позволиш и аз да задавам въпроси от време на време, а ти да им отговаряш. Става ли?
— Добре! — отвърнах. — Ти току-що зададе въпроса си и аз му отговорих. Сега е мой ред. Та за онзи номер с летенето, дето ми го погоди снощи…
— Доста упорит младеж си ти, а?
— Да, такъв съм си. Нямаше да стигна до тук, където съм днес, без упоритост. А това е още един твой въпрос, на който аз отговорих. Сега може ли да разгледаме някои от моите?
Той не обърна внимание и попита:
— Къде си днес, точно в този момент?
Заразправях му припряно за себе си. Но си дадох сметка, че гледа да ме отклони от настойчивите опити да получа отговори на въпросите си. Въпреки това му разказах за близкото и далечното си минало и за необяснимите депресии. Той ме слушаше търпеливо и внимателно, сякаш разполагахме с цялото време на света, чак докато не свърших историята си няколко часа по-късно.
— Много добре — каза той. — Обаче така и не ми отговори на въпроса „къде си?“.
— Отговорих ти, не помниш ли? Разказах ти как съм стигнал до тук, където съм днес: чрез упорит труд.
— И къде си?
— Какво искаш да кажеш с това къде съм?
— Къде си ти? — повтори той меко.
— Аз съм тук.
— Къде е това тук?
— В този офис, в тази бензиностанция! — играта започваше да ме изкарва от търпение.