— Е? — попитах го аз.
— Това е.
— Това ли? Какво беше това? Ти нищичко не направи.
— О, не, направих. Но ти просто нямаш очи да оцениш моето постижение. Аз усещах лека токсичност в бъбреците си, след няколко дни тя можеше да засегне цялото ми тяло. Така че преди да са се проявили каквито и да било симптоми, аз локализирах проблема и прочистих бъбреците си.
Не можах да не се разсмея.
— Сок, ти си най-великият, най-сладкодумният мошеник, когото изобщо съм познавал. По-добре си признай, че си по-беден, вместо да блъфираш.
— Аз съм напълно сериозен. Това, което ти описах току-що, действително беше така. Но е нужен усет към вътрешните енергии и волеви контрол над някои много фини механизми.
— Ти, от своя страна — продължи той, посипвайки сол в раната, — съвсем смътно съзнаваш какво става вътре в тази кожена торба. Както при упражнението на греда, когато за първи път се учиш да правиш стойка на ръка, ти още не си достатъчно чувствителен, за да доловиш кога губиш равновесие, така че все още можеш да паднеш лошо.
— Там е работата, Сок, че в гимнастиката аз съм развил много голяма чувствителност към равновесието. Разбираш ли, трябва да направиш някои от най-сложните…
— Глупости. Ти си развил само едно най-грубо ниво на съзнание, достатъчно, за да изпълниш някои елементарни съчетания от движения, но нищо, с което да впечатлиш някого.
— Ти определено отнемаш всякаква романтика от тройното салто, Сок.
— В него няма никаква романтика, просто номер, който изисква най-обикновени качества. Когато си в състояние да усещаш протичането на енергии в тялото си и да постигнеш елементарно настройване, едва тогава ще имаш твоята „романтика“. Тъй че продължавай да тренираш, Дан. Изтънчвай сетивата си по малко всеки ден, разгрявай ги, както правиш в гимнастическия салон. И накрая твоето осъзнаване ще проникне дълбоко в тялото ти и в света. Тогава ще започнеш по-малко да мислиш за живота и повече да го усещаш. Тогава ще се радваш на най-простичките неща в живота и повече няма да се пристрастяваш към постижения или скъпи развлечения. Следващия път — засмя се той, — може пък да проведем истинско състезание.
Стоплих отново вода за чая. Поседяхме мълчаливо още малко, после отидохме в гаража и там помогнах да Сок да извади двигателя на фолксвагена и да подмени повредената трансмисия.
Излязохме да обслужим огромна черна лимузина. Когато се върнахме по-късно в офиса, попитах Сок дали смята, че богатите хора са поне малко по-щастливи от такива „бедни глупаци като нас“.
Отговорът му, както обикновено, ме шокира.
— Аз не съм беден, Дан, аз съм безкрайно богат. А колкото до теб, ти трябва да станеш богат, за да бъдеш щастлив.
Усмихна се на втрещения ми вид, взе писалка от бюрото си и написа върху един чист бял лист.
Щастие = Удовлетворение / Желания
— Ако имаш достатъчно пари да задоволиш желанията си, Дан, ти си богат. Но има два начина да бъдеш богат: можеш да си изработиш, да наследиш, да вземеш на заем, да изпросиш или да откраднеш достатъчно пари, за да посрещнеш скъпите си желания; или пък можеш да си изградиш простичък начин на живот с малко желания — по този начин винаги ще имаш пари повече от достатъчно.
— Само воинът има нужното прозрение и дисциплина да използва втория начин. Пълното внимание към всеки миг е моето желание и моето удоволствие. Вниманието не коства никакви пари, единствената ти инвестиция е да го тренираш. Това е още едно от предимствата да бъдеш воин, Дан — много по-евтино ти излиза! Тайната на щастието не е в това да се стремиш да имаш повече, а да развиеш способността да се наслаждаваш на по-малкото.
Почувствах се доволен, докато слушах думите, които нижеше. Нямаше никакви сложности, никакви напрегнати домогвания, никакви отчаяни начинания, които си принуден да извършаваш. Сократ ми показваше съкровищницата от богатства, които се намираха в тялото.
Той трябва да бе забелязал моята отнесеност, защото внезапно ме сграбчи под мишниците, вдигна ме и ме подхвърли нагоре толкова високо, че главата ми едва не се удари в тавана! Докато се спусках, той ме пое, за да забави падането и ме постави на крака.
— Просто исках да се уверя, че разполагам с вниманието ти за следващата част. Кое време е?
Разтърсен от краткия полет, аз отвърнах:
— Ами-и, ето там, часовникът в гаража показва точно 2:35.
— Грешиш! Времето винаги е било, е и ще бъде сега. Сега е времето, времето е сега. Ясно ли е?
— Ами, да, ясно е.
— Къде сме?
— В офиса на бензиностанцията… виж, не я ли играхме тази игра преди доста време?