Пожелахме си пак лека нощ.
Най-сетне дойде съботата. Влязох в офиса и Сок стана от стола си. Тогава усетих една гъвкава ръка да обвива кръста ми и видях сянката на Джой да се движи до моята.
— Толкова се радвам да те видя пак — казах аз и я прегърнах.
Усмивката й сияеше.
— Оох — изпищя тя. — Много силен си станал. Да не би да тренираш за Олимпийските игри?
— Всъщност реших да се оттегля — отговорих сериозно аз. — Гимнастиката ме доведе докъдето можа, време ми е да продължа по-нататък.
Тя кимна без коментар.
— Е, да тръгваме — обади се Сократ и понесе пъпеша, който беше купил. Аз сложих сандвичите в раницата си.
Поехме нагоре по хълмовете в невероятно красив ден. След като обядвахме, Сок реши да ни остави сами и „да отиде да се покатери на някое дърво“.
Когато по-късно слезе от дървото, той ни завари във вихъра на „мозъчна буря“.
— Един ден ще напиша книга за живота си със Сократ, Джой.
— И може да направят филм по нея — добави тя, докато Сок слушаше, застанал до дървото.
Аз вече се ентусиазирах.
— И всички ще носят тениски на воин…
— И сапун на воин — извика Джой.
— И лепенки с воини.
— И дъвки!
На Сократ му дойде много, поклати глава и се покатери обратно на дървото.
Двамата се разсмяхме, търкаляйки се из тревата, а аз казах с тренирана небрежност:
— Ей, хайде да си направим едно малко състезание до въртележката и обратно?
— Дан, ти трябва да си мазохист — изперчи се Джой. — Баща ми е гепард, а майка ми — антилопа. Сестра ми е вятърът, а…
— Да бе, а братята ти са порше и ферари.
Тя се засмя, докато си обуваше маратонките.
— Който загуби, чисти боклука — казах аз. Имитирайки съвършено комика Уилям Фийлдс, Джой каза:
— Всяка минута се ражда по един будала.
След това, без предупреждение, тя отпраши. Извиках подир нея, докато си обувах маратонките:
— И сигурно чичо ти е Заека Питър! После извиках нагоре към Сократ:
— Връщаме се след няколко минути.
И затичах в спринт след Джой, която вече беше далеч напред, насочвайки се към въртележката на около една миля оттук.
Тя наистина беше бърза — но аз бях по-бърз и го знаех. Моето обучение ме бе наточило като острие, каквото не бях си и представял, че мога да бъда.
Джой хвърли поглед назад, докато плавно движеше ръцете и краката си и бе изненадана — дали не и шокирана? — да ме види как тичам точно зад нея, дишайки спокойно.
Тя затича още по-бързо и пак хвърли поглед назад. Бях достатъчно близо, за да видя капчиците пот, стичащи се по нежната й шия. Когато я задминах, тя изпуфтя:
— Какво си направил, да не си хванал на автостоп някой орел?
— Да — засмях се аз. — Един мой братовчед — после й пратих въздушна целувка и затичах още по-бързо.
Вече бях заобиколил въртележката и бях на половината път обратно към пикника, когато видях, че Джой беше изостанала със стотина метра. Изглежда вече доста се напрягаше и изморяваше. Дожаля ми за нея, затова спрях, седнах и откъснах един цвят от див синап, който растеше покрай пътеката. Когато наближи и ме видя как мириша цветето, тя забави ход.
— Чудесен ден, нали? — казах аз.
— Знаеш ли, това ми напомня историята за костенурката… и заека — каза тя. И при тези думи се изстреля напред с невероятна скорост.
Изненадан, аз скочих и хукнах след нея. Бавно, но сигурно я застигах, но вече наближавахме поляната, а тя все още водеше. Все повече скъсявах разстоянието, докато вече чувах сладкото й, задъхано дишане. Пробягахме последните двадесетина метра рамо до рамо. Тогава тя се пресегна и хвана ръката ми, разсмяхме се, забавихме ход и се строполихме право върху резените пъпеш, които Сок беше приготвил, а семките им се разхвърчаха на всички страни.
Сократ, вече слязъл от дървото, изръкопляска, докато аз се плъзнах по лице върху резен пъпеш и той се размаза по бузите ми.
Джой ме погледна и заговори превзето:
— Ама, сладък, недей да се изчервяваш така. В края на краищата, ти едва не ме победи.
По лицето ми се стичаше сок, избърсах го и си облизах пръстите.
— Виж к’во, сладурче — отвърнах й аз, — дори един пълен глупак може ясно да види, че аз победих.
— Тук има само един глупак — промърмори Сок — и той току-що размаза пъпеша.
Всички се разсмяхме и аз се обърнах към Джой с поглед, сияещ от любов. Но като видях как ме гледа, смехът ми секна. Тя обаче ме хвана за ръка и ме отведе до края на поляната, където се откриваше изглед към вълнистите зелени хълмове на парка Тилдън.