— Къде е тази бензиностанция?
— В Бъркли.
— Къде е Бъркли?
— В Калифорния.
— Къде е Калифорния?
— В Съединените щати.
— Къде са Съединените щати?
— На един земен масив — един от континентите в Западното полукълбо. Сократ, аз…
— Къде са континентите?
Аз въздъхнах.
— На Земята. Свършихме ли вече?
— Къде е Земята?
— В Слънчевата система, третата планета от Слънцето. А Слънцето е една малка звезда в Млечния път, нали така?
— Къде е Млечният път?
— О, Боже — въздъхнах аз, загубил търпение, и извъртях очи. — Във Вселената — облегнах се назад и скръстих ръце с вид, че съм приключил.
— А къде — усмихна се Сократ, — е Вселената?
— Вселената е… ами-и, има различни теории как е възникнала тя…
— Не те питам за това. Къде е тя?
— Не знам… как мога да отговоря?
— Точно там е въпросът. Не можеш да отговориш и никога няма да можеш. То е непознаваемо. Ти си невеж по отношение на това къде е Вселената и следователно по отношение на това къде си ти самият. Всъщност нямаш знания къде се намира каквото и да било, нито пък знаеш какво представлява което и да било или как се е появило. То е загадка.
— Моето невежество, Дан — продължи той, — се основава на това разбиране. А твоето разбиране се основава на невежество. Аз съм един весел глупак, докато ти си един прекалено сериозен задник.
— Слушай — казах му, — все пак трябва да знаеш някои неща за мен. Първо на първо, аз вече съм своего рода воин. Дяволски добър гимнастик съм — за да не бъда голословен и да му покажа, че и аз мога да бъда спонтанен, скочих от дивана и направих пълно задно салто, приземявайки се елегантно на килима.
— Ей — каза той, — страхотно беше! Направи го пак!
— Е, чак пък страхотно, Сок. Но всъщност това е съвсем лесно за мен — постарах се гласът ми да не звучи нафукано, но не можах да сдържа една горда усмивка. Често показвах подобни неща на децата по плажа или в парка. И те винаги искаха да го видят пак.
— Добре, Сок, гледай сега внимателно — подскочих нагоре и в момента на превъртането някой или нещо ме запокити във въздуха. Стоварих се като чувал на канапето. Мексиканското одеяло от облегалката се усука около мен и ме покри. Бързо измъкнах глава от завивката и се огледах за Сократ. Той си седеше все така на стола отсреща в стаята, на четири-пет метра от мен, и дяволито се усмихваше.
— Как го направи това? — объркването ми беше толкова пълно, колкото неговата престорена невинност.
— Хареса ли ти полетът? — попита той. — Искаш ли да опиташ пак? — след което добави: — Не се разстройвай от този нищожен гаф, Дан, дори такъв велик воин като теб от време на време може да сбърка.
Станах сковано и оправих дивана, като подпъхнах одеялото обратно. Трябваше да правя нещо с ръцете си, нужно ми беше време да помисля. Как го беше сторил? Още един въпрос, на който нямаше да ми отговори.
Сократ спокойно излезе от офиса, за да напълни резервоара на един пикап, натоварен с покъщнина. „Пак излиза, за да ободри някой друг пътник по време на пътуването му“, помислих си аз. После затворих очи и се замислих над неговото явно неподчинение на природните закони или поне на здравия разум.
— Искаш ли да научиш някои тайни? — дори не го бях чул кога е влязъл. Той седеше в стола си, кръстосал крака.
Аз също кръстосах крака и нетърпеливо се наведох напред. Диванът обаче се оказа прекалено мек, аз се бях навел малко повече, отколкото трябваше и се прекатурих. Преди да успея да разплета краката си, озовах се проснат по очи на килима.
Сократ направо се скъса от смях. Станах бързо и седнах на дивана, изправен като глътнал бастун. Сок хвърли поглед към каменната ми физиономия и изпадна в още по-неудържим смях. Свикнал повече на аплодисменти, отколкото на подигравки, аз скочих на крака, засрамен и ядосан. Сок внезапно се овладя, лицето и гласът му се изпълниха с властност.
— Седни! — заповяда той и посочи дивана. Аз седнах. — Попитах те дали искаш да чуеш една тайна.
— Да — тайната за покрива.
— Ти можеш да избереш дали искаш да чуеш една тайна. Аз избирам каква ще бъде тя.
— Защо трябва винаги да играем по твоите правила?
— Защото сме на мой терен, затова — Сок говореше с престорен яд, като явно продължаваше да ме занася. — Сега много внимавай. Между другото, чувстваш ли се удобно и… м-м-м стабилно? — и той ми смигна. Аз само стиснах зъби.
— Дан, има места, които искам да ти покажа, и истории, които искам да ти разкажа. Имам тайни, които ще ти разкрия. Но преди да започнем това пътешествие заедно, трябва да разбереш, че стойността на една тайна не е в това, което узнаваш, а в това, което правиш.