В края на август се роди Холи, красивата ни дъщеря. Намерих удобен апартамент до Менлоу Парк и закарах всичките ни неща. Линда с бебето долетя след две седмици. Известно време всички бяхме доволни, но аз скоро потънах в работата си, исках да развия силна гимнастическа програма в Станфорд. Рано всяка сутрин пробягвах километри по игрището за голф и често седях сам на брега на езерото Лагунита. Енергията и вниманието ми отново се разлитаха в много посоки, но за съжаление не и към Линда.
Една година отмина, почти без да забележа. Всичко вървеше така добре; но не можех да си обясня упоритото чувство, че съм загубил нещо, някога, много отдавна. Ярките картини от обучението ми при Сократ — тичането по хълмовете, странните упражнения късно нощем, часовете, прекарвани в говорене, слушане и наблюдаване на тайнствения ми учител — вече се превръщаха в избледняващи спомени.
Скоро след първата годишнина от сватбата ни, Линда ми каза, че иска да се срещнем с брачен консултант. Това ми по-действа като пълен шок, точно когато имах чувството, че ще можем да се поотпуснем и да прекарваме повече време заедно.
Брачният консултант наистина помогна, но между Линда и мен се бе появила сянка — може би я е имало още от първата ни брачна нощ. Линда беше станала мълчалива и затворена, като притегляше и Холи в своя собствен свят. Аз всеки ден се връщах от работа направо изцеден, с твърде малко енергия и за жена ми, и за детето.
На третата ми година в Станфорд подадох молба за квартира в университетския комплекс, за да може Линда да бъде с други хора. Скоро се разбра, че този ход беше подействал прекалено добре, особено на любовната арена. Тя си беше създала свой собствен социален живот, а аз бях освободен от бреме, което не можех или не исках да нося. С Линда се разделихме през пролетта на третата ми година в Станфорд. Аз се зарових още по-дълбоко в работата си и отново се заех с вътрешните си търсения. Сутрин седях в салона с една Дзен-група. Започнах да уча айкидо всяка вечер. Четях все повече и повече с надеждата да открия разковниче, насока или отговори за недовършеното ми дело.
Когато ми предложиха работа в „Обърлин Колидж“, колеж по хуманитарни науки в Охайо, това сякаш беше втори шанс за нас. Но там аз само продължих с още по-голяма сила своето лично търсене на щастие. Още преподавах гимнастика и разработих два курса — „Психо-физическо развитие“ и „Пътят на мирния воин“ — които отразяваха някои от възгледите и уменията, които бях научил от Сократ. В края на първата ми година там от колежа ми отпуснаха специална стипендия, за да пътувам и да правя изследвания в избрана от мен област.
След един труден брак с Линда се разделихме. Оставяйки зад себе си нея и малката ми дъщеричка, аз се отправих на това, което се надявах да бъде последното ми търсене.
Посетих много места по света — Хавай, Япония, Окинава, Индия и много други, където срещнах някои изключителни учители и школи по йога, бойни изкуства и шаманизъм. Имах много преживявания и открих голяма мъдрост, но не и траен покой.
Колкото повече наближаваше краят на пътуванията ми, толкова повече се отчайвах — отново се сблъсквах с въпросите, които кънтяха в главата ми и не ми даваха мира: „Какво е просветление? Кога ще намеря покой?“ Сократ ми беше говорил за тези неща, но тогава нямах уши да го чуя.
Когато пристигнах в селцето Каскаис на португалския бряг, последна спирка в пътешествието ми, въпросите се въртяха безспир в главата ми като повредена грамофонна плоча и имах чувство, че умът ми направо прегрява.
Една сутрин се събудих на уединения плаж, където от няколко дни си бях направил лагер. Погледът ми се зарея към водата. Загледах се как приливът поглъща замъка, който усърдно бях построил от пясък и вейки.
Кой знае защо това ме наведе на мисли за собствената ми смърт и за нещата, които Сократ ми бе говорил. Откъслечни негови думи и жестове се понесоха в ума ми, подобно на вейките от моя замък, които разпилени се носеха в плитката вода: „Не забравяй как летят годините, Дани. Един ден ще откриеш, че смъртта не е това, което си си представял; нито пък животът. И едното, и другото би могло да е прекрасно, пълно с промени, или пък — ако не си се пробудил — и двете могат да се окажат огромно разочарование“.