ПЪТЯТ HA МОИТЕ
*
*
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
BO YIN RA
ПЪТЯТ HA МОИТЕ
УЧЕНИЦИ
София • 1995
Консулт Интернационал
КОГО СМЯТАМ ЗА СВОЙ УЧЕНИК
Че аз не мога, разбира се, да призная за свои ученици всички, които се обявяват за такива, съвсем не бива да смущава онези, които със своите дела и постъпки наистина са доказали , че са мои ученици, или пък са готови да се утвърдят като истински духовни ученици.
Всеки човек е свой собствен съдник\
Съдник на самия себе си, и неговата присъда остава навеки „неотменима“!
Тази присъда не е плод на мисловно правораздаване, тя е правоутвърждаване на дело\
Всеки определя себе си чрез своето собствено поведение и не може да бъде нищо повече от онова, на което го прави способен поведението му.
Външните жестове или произволно избраните етикети могат наистина да подведат самоо-ценката на даден човек и да заблудят околните, но не са в състояние да променят абсолютно с нищо обусловеното от собствените му постъпки място в субстанциалния духовен живот.
Който наистина е мой ученик, той знае това, защото съзнава, че постъпва така, както моето учение изисква всички да постъпват.
Той не се нуждае от изричното ми признание, понеже собствените му дела с абсолютна сигурност му сочат дали мога да го причисля към своите, или не.
Не бих могъл да направя нито един човек свой ученик, действително свързан с мен в Духа на Прасветлината, ако той не е такъв сам по себе си — чрез своята воля, чрез мислите, чувствата, думите и постъпките си!
Дали някой мой ученик ме познава лично, или не, няма абсолютно никакво значение за него.
Тленният, несъвършен, подложен на най-различни страдания физически човек, чрез когото изживявам себе си на земята, е за мен точно същото в този видим свят, каквото е и видимата стрелка за скрития механизъм на часовника.
Той е само посредник на излаганото от мен учение.
0 става също без всякакво значение и с нищо
не доближава даден човек до мен като ученик твърдението му, изразявано по един болезнено сектантски начин, че бил „в учението“, понеже е „запаметил § едва ли не всяка написана от мен дума.
Ако извлеченото от моите книги остане единствено притежание на мозъка, то ще му принадлежи само дотогава, докато мозъкът е все още в състояние да го „задържи“.
Нищо от така „задържаното“ не може да бъде трайно\
Само превърнатото в дело и начин на живот остава трайно притежание: — дори тогава, когато нито един от мозъчните атоми няма да е вече в онова състояние, което е било някога необходима предпоставка да се схване казаното от мен. —
Мой ученик не се става чрез някакво, „присъждано“ от мен, отличие.
Мой ученик е онзи, който се задълбочава в дадените от мен напътствия и поема пред самия себе си задължението, доколкото му е възможно, да насочва занапред живота си в съответствие с изводите, произтичащи логически от тези напътствия.
С мен самия всичко това е свързано само дотолкова, Доколкото съм дал словесния облик на свидетелствата за своя собствен опит и съм станал изразител на стародавни учения, в чиято истинност съм имал възможността да се уверя.
В случая става действително дума за сфери на преживявания, оставащи недостъпни за всички мои съвременници от западната част на света, — а и на Изток достъпни единствено за пре-малцина, никой от които няма за задача да ги направи достояние на обществеността.
Едва ли бих могъл да забраня на някой от учениците си да ме нарича свой „Учител“, след като се знае, че в страните на изгряващото слънце човек като мен, както впрочем всеки духовен наставник изобщо, бива наричан с твърде близки до това понятие думи — бих могъл дори да се позова в случая на духовно обосновано право, — но всички тези наименования имат според мен смисъл и стойност само тогава, когато употребяващият ги си дава сметка за действителното състояние, обозначено чрез подобни понятия.
Но тъй като това е по възможностите на крайно малък брой хора, бих помолил все пак да не се използва названието „Учител“, още повече че начинът, по който някой се обръща към мен или говори за мен, не би могъл по никой начин да го направи мой ученик.
Немалка глупост е да се мисли, че едно чисто духовно отношение, простиращо своето действие далеч отвъд земния живот, може да бъде зависимо от каквото и да е външно засвиде-телствувано признание!
Едно не дотам правилно разбиране за дейността ми като духовен наставник се проявява и в това, че някои, със симпатичното само по себе си намерение да ми доставят радост, се смятат в правото си да ми изпращат с нескрито удоволствие всеки отзив в печата, чиИто автор се е произнесъл ласкаво за книгите ми, или пък да ми отправят искрени съболезнователни писма, когато в някое долнопробно вестниче, чиито читатели никога не биха могли да бъдат моиуче-