А който си въобразява, че на своя глава би напреднал повече, отколкото ако следва моите напътствия — такива, каквито съм ги дал, с пълното съзнание за своята вечно неотменима отговорност, — може да бъде посъветван единствено да остави книгите ми непрочетени, за да не се обременява с вината, че е злоупотребил с тях.
Но може би някои, които се чувствуват мои ученици, макар да свързват даденото от мен с всевъзможни безотговорни и объркани плетеници на мисълта, биха извлекли все пак известна поука от това, че сред признатите от мен и постигнали най-голям напредък днес мои ученици няма нито един, който да не е съобразявал — в най-строга самодисциплина и с максимална концентрация — поведението си с дадените от мен напътствия, и то единствено с тях.
И това съвсем не е за учудване, тъй като ученията, облечени в сътворената от мен словесна форма, са изпитани от хилядолетия.
В разрез с всяка последователност в Духа е обаче да се мисли, че би било възможно да се постигне повече, ако като ръководно начало се използват не само съдържащите се в моите книги указания, но и всевъзможни човешки мнения и предположения...
*
НЕИЗБЕЖНИ ТРУДНОСТИ
Всяко човешко свидетелство, отнасящо се до области, които не са всеобщо достъпни, е принудено да се съобразява с трудности, свързани както с изразяването му, така и с неговото възприемане от страна на слушателите или читателите.
Тези трудности се увеличават още повече, ко-гато имаме работа със сведения, отнасящи се до опит, който е твърде различен от опита на повечето хора, така че преките сравнения стават почти невъзможни и разбираемост може да се постигне единствено чрез косвени описания, образна реч и алегории.
Няма ни най-малко съмнение, че моята собствена задача е свързана с преодоляването на всички тези трудности.
Ако учението ми беше предназначено само за азиатските народи, за които голяма част от използваните от мен понятия са живи от хилядолетия или спадат към древното наследство на тяхната раса, това би облекчило извънредно
много изпълнението на възложената ми задача, но съвсем не би отстранило всички трудности.
Те само биха се видоизменили, тъй като неправилните интерпретации на моите думи щяха да потърсят мнимо потвърждение от други сфери на религиозните и философските представи.
Мъжете, за които говоря като за свои духовни „Братя“ и които живеят всички до един в Азия, макар не всички от тях да са азиатски арийци, разбират това много добре и смятат, че дори само опитът да излязат пред своите народи със същото учение би представлявал жертва, която няма да донесе очакваните плодове.
Те всъщност са убедени, че е много по-вероятно изхождащото от мен вестителство да стигне от Европа до тяхната родина и да бъде възприето там от немалък брой узрели за него душй, отколкото един азиатец да успее да се пребори с всички породени от религиозните представи заблуди и с гротескните тълкования на жадното за чудеса суеверие, на които неминуемо би се натъкнал, ако дръзне да разкрие съобщените от мен неща.
Щом положението е такова дори там, къде-то безброй хора, пръснати из необятни по площ страни, от хилядолетия вече знаят, било по наследствена традиция, било от призвани Учители, нещата, които се старая в книгите си да направя разбираеми за европейските културни кръгове, — колко по-сигурно е тогава, че възвестеното от мен учение ще се натъкне на значителни, макар и различни по вид трудности в мозъците на читателите от западния свят.
Но аз съвсем не намирам тези трудности за „непреодолими“, макар да признавам, че дори да имах колебания и съмнения относно изпъл-нимостта на възложената ми задача, това пак не би ме освободило от нея.
Вероятно и аз самият — ако не бях този, който без каквито и да е земни заслуги съм — бих се натъкнал на немалки трудности, ако се изправех пред учението, носещо днес моето име, без предварителна подготовка и повлиян от редица унаследени априорни представи от религиозен и философски характер.
Нека никой не си мисли, че не мога да почув-
ствувам колко трудно е в наши дни за един човек от Запада, натъпкан догоре с уж абсолютно сигурни знания за причините на всички явления, да се отнесе поначало „сериозно“ към онова, което имам да му кажа!
Та нали самият аз съм човек от това преходно време, нали познавам неговата култура и образованост, формите на неговото научно мислене, истинските му заслуги и твърде самона-деяните му амбиции, макар и да не мога да отрека, че благодарение на действуващите в мен субстанциални духовни органи съм в състояние да прозра и такива съотношения и дадености, които не са всеобщо достъпни, колкото и да са сигурни някои, че нищо не може да убегне от тяхната проницателност.